Валентин Йорданов е позитивен, успешен и лъчезарен човек, който преобразява Лас Вегас с изключителните си цветни арт инсталации, картини и скулптури. Историята на българския художник е завладяваща и мотивираща. Той е пример за това как един млад човек не се спира пред нищо, за да сбъдне най-голямата си мечта. Без чуждо покровителство и финансова подкрепа, Валентин успява да се наложи като концептуален художник от най-висока класа, достоен да излага творбите си на топ места в града на шоубизнеса и хазарта. Сред неговите почитатели е и кметът на Лас Вегас – Каролин Гудман, която има две негови картини в офиса си.
Пътят на Валентин от родния град Велико Търново до арт средите на Лас Вегас е дълъг и предизвикателен, но това не го обезкуражава, а дори напротив – мотивира го да се докаже. Завършва Художествената академия в Букурещ, където придобива смелост да разгърне собствения си почерк в изкуството. Обогатява познанията и уменията си във Виена и стига до Страната на неограничените възможности, където преди 11 години се установява в Лас Вегас.
"Аз имах голям късмет да отида на много места, да видя различни художници и как те работят. Като отидох първо в Румъния, осъзнах, че обучението, което съм получил в България е много класическо, знаех много добре всичко от техническа гледна точка. От лична гледна точка обаче имах да измина дълъг път, за да открия себе си. В Румъния всички художници, които се обучаваха имаха свой почерк, даваха ни много свобода и Букурещ много ми помогна да открия кой съм като творец и да развия собствения си стил. След това във Виена се срещнах със световното изкуство, художници, различни артисти и галерии. Но най-голямата разлика беше Лас Вегас. За мен този град е като извор на вдъхновение. И когато видиш моите картини и Лас Вегас на живо, можеш да видиш приликите в тях."
Казва, че винаги е обичал да рисува, но тежка травма и дълъг престой в болница, когато е едва петгодишен, определят бъдещата му съдба. За да избяга от скуката и да не мисли за отрязания пръст на дясната ръка, той рисува по цял ден, след което кандидатства в художествена паралелка. Темата на изпита била "война и мир", а талантливото момче избира да нарисува само мира.
"Аз бях единственото дете в групата, което нарисува мир. Мисля си, че това беше причината да ме приемат. Те ме попитаха защо, а аз им казах, че винаги има мир след война. След това започнах да ходя по уроци и да рисувам. Отраснах във Велико Търново – този град е много красив, има много изкуство навсякъде, прекрасна художествена галерия."
Още от студентските си години Валентин пътува много, и навсякъде рисува малки скици, които нарича "мисловни карти без местоположение". После събира всички рисунки и ги обединява в голяма композиция. Така се раждат неговите първи мащабни градски проекти.
"Работата по стенописи и скулптури в по-голям мащаб ми предоставя нови възможности да изляза от ателието, да се срещна с обществото около нас и да представя изкуството си в по-различна светлина. Също така много ми харесва как градската обстановка се разкрасява и прави деня ни по-позитивен и щастлив. Рисуването по градски проекти е цяло изживяване, а всеки един проект е уникален в зависимост от местоположението, идеята и това, което искаме да представим."
Според Валентин Йорданов Лас Вегас се преобразява изключително динамично, инвестира се сериозен капитал за изкуство с цел градът да се превърне в нов културен център от нивото на Лос Анджелис и Ню Йорк. С тази разлика, че е много по-отворен към нови художници. Именно това дава шанс на твореца да участва активно в развитието на града, работейки върху нови инсталации и проекти. Днес българинът е приет много радушно от публиката и неговото творчество е навсякъде в Лас Вегас, включително колежа в щата Невада има негова скулптура.
"Аз бях, и в момента съм, между два свята: от една страна по-класическото рисуване и същевременно харесвам много концептуалните художници, които влагат много мисъл в картините си. Но като стилове в изкуството съм повлиян доста от руския конструктивизъм, от големите паметници на България, старите социалистически сгради с техните монолитни фасади … нещо между дизайн и изкуство. В днешно време границата между изкуствата е прелята и всичко се вижда като едно."
"Най-важното е да си оригинален и да бъдеш себе си", казва Валентин Йорданов. Последно се връща в родината преди три години, когато прави изложба, съвместно с куратора Мартина Йорданова. Мотото ѝ е "Винаги ще има утре", насочена към всички млади хора, които пътуват много, търсейки нови хоризонти в чужбина, но един ден се връщат в България. Самият той споделя желанието си един ден да се върне в родината и да продължи кариерата си от тук. Но сега енергията му е насочена към поредното творческо предизвикателство и възнамерява да направи следващата си изложба в Китай.
Интересът на българския талант към Азия не е случаен. Неговата съпруга, която среща в Америка, е родена в Южна Корея и техните прекрасни две деца се отглеждат и възпитават повлияни и от двете култури, учейки български и корейски език едновременно.
В интервюто си за Радио България Валентин Йорданов описва стъпките, които са му помогнали да се наложи в артистичните среди на Лас Вегас. С него ни среща Мария Самичкова:
Снимки: личен архив
Навършват се 116 години от онзи 22 септември 1908 година, когато България заема своето равноправно място сред останалите свободни и независими държави от тогавашна Европа. Макар за разлика от Съединението обявяването на Независимостта да е изцяло..
Тя е професионален разказвач. Разказва истории от цял свят, но най-вече български народни приказки. Също така тя е поет, фотограф и гид – развежда хората сред природата, докато им разказва приказки. Запознайте се с Нана Томова. Р одена е в..
Само след ден започват най-важните състезания за спортисти с увреждания от цял свят – Параолимпийските игри в Париж 2024. За четвърти път в такъв престижен форум се включва Стела Енева в дисциплината хвърляне на диск за състезатели с двигателни..