“Наша задача като диджеи и продуценти е да провокираме интереса на младите хора към българската традиционна музика”, казва пред Радио България Фабрицио Паризи, в чиито вени тече българска и италианска кръв.
Роден в Базел (Швейцария), той живее там до 5-годишен, когато със семейството си се мести в Италия. Баща му е музикален продуцент от Италия, а срещата с майка му в България е плод на чиста случайност, докато е тук за няколко дни през 70-те години на м.в. Работата на бащата със суперзвезди от италианската поп сцена като Ricchi e Poveri и Aл Бано и Ромина Пауър, прави живота на Фабрицио динамичен и труден, но пък на него дължи връзката си с музиката:
"Той беше първият човек, който ме накара да свиря, вместо да избера пеенето, както исках аз. Когато бях малък, гледах предаването "Златната монета" и даже тайно с баба ми записахме една касетка и я изпратихме по пощата. Изглежда ме бяха харесали, тъй като дойдоха вкъщи, за да ми направят прослушване. Баща ми беше категоричен, че няма да отида и аз бях много сърдит. Според него, ако бях отишъл, щях да стана част от хора, което не е правилно. Каза, че трябва да се опитам да постигна нещо сам. Като дете не разбирах и дума от това. Така че от 6-годишен аз започнах да свиря класическа музика на пиано."
Прекрасни спомени от детството за Фабрицио са концертите, които посещава заедно с баща си, музиката на Сантана, "Доорс", "Лед Цепелин". "Още тогава поисках да се кача на сцената и да изпитам тръпката на изпълнителите" – спомня си Паризи.
Днес рок музиката продължава да е сред любимите му, но при изявите си на сцена залага на хаус, предпочитан от по-младата публика стил. Макар да познава добре българската народна музика още от ученическите си години в музикалното училище в Русе, Фабрицио прави първия си експеримент с нея едва през 2017 година, когато се ражда популярната мелодия Sunbeams. Клипът към нея е своеобразно пътешествие до най-красивите кътчета на България.
Днес музикантът поделя времето си между Италия и България, а родината ни е постоянен източник на вдъхновение в творчеството му. И признава, че при избор на народна песен, върху която да работи,подхожда с респект:
"Трябва да се внимава много, защото в българската народна музика много често се срещат неравноделни размери – обяснява артистът. – Голяма част от народната музика е създадена по време на петте века, в които сме били под Османско владичество. Затова историите, разказани в песните, носят в себе си надеждата за едно по-светло бъдеще. Другото, което ме води в избора на песен е гласът, който я пее. Много е важно да избера правилния глас, който знам как ще прозвучи на 40 000 W звук, ще влезе в сърцата на хората и ще ги накара да трепнат."
Подборът на конкретна песен, която да заживее нов живот чрез ремикс, е само част от отговорната задача, която има всеки един диджей или продуцент, обяснява Фабрицио Паризи:
"Всяка държава си има своя фолклор, но той е „затворен“ сред тесен кръг хора, които са неговата публика. Затова е много хубаво, когато успееш да използваш част от тази музика в твоята мелодия и тя влезе в клубовете. Този подвиг превръща нас диджеите и продуцентите в един вид възпитатели, което е много хубаво. Нашата цел е младите да чуят и, ако им допадне, да се запитат откъде идва тази музика, да се заинтересуват и потърсят подробности."
Що се отнася до възможностите на българските изпълнители за пробив извън страната, Фабрицио е категоричен, че те са доста изравнени с тези на останалите по света. Проблемът е в конкуренцията, която е огромна и прави успеха труден.
"С появата на интернет изчезна териториалното ограничение. Вече не е от значение къде си роден, къде живееш или работиш. Давам ви пример с Imanbek, който е един от последните носители на награда „Грами“. Той е казахстанец и живее в едно малко градче там. Преди да вземе наградата, работеше на гарата, която се намира зад неговия апартамент. Неговият ремикс Roses се превърна в глобален хит. Вече всичко, което е от значение, е качеството на съответния продукт, а не къде или кой го е създал."
Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА. Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
Концерт и изложба по повод 125 години от рождението на композитора Панчо Владигеров ще се състоят в Малката зала на Румънския Атенеум в Букурещ на 27..
Мери Бойс Бенд изпълняват обещанието си да изпият лятото докрай с новата си песен "Събуди ме чак през май". Верни на себе си, в навечерието на зимата..