Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Оливие и Митана Рош пред Радио България

Хубаво е да живеем като общност, в която съседите не са наши конкуренти, а хора, с които си помагаме

Снимка: личен архив

23 години заедно във всеки един момент, както у дома така и докато са на работа. Така, в едно изречение можем да обобщим живота на Оливие и Митана Рош. Запознали се във Франция, но избрали да се установят и да разработят свое семейно френско бистро в София. От създаването си, то сменя своя адрес веднъж, като днес се намира в сърцето на една от най-красивите части на София – старият еврейски квартал, разположен зад сградата на Централната минерална баня. Тук, върху почти всяка сграда, историята е оставила свой вътрешен, но и външен отпечатък. За жалост, онези от тях, които са реставрирани и добре поддържани, са малко:

"Ние сме хора, които работим тук и сме си създали своето място, но е пълно с помещения и сгради, които са занемарени, заради немарливостта, безотговорността и нехайството на техните собственици. Дори част от сградата, в която се намира нашето бистро, е в ужасно състояние. Тази част от нея е общинска собственост. Години наред тя не се е погрижила това място да изглежда по-приветливо и да се използва рационално. В съседната къща до нас, се е намирал най-старият ресторант в София – "Гамбринус", превърнал се в любимо място на хиляди хора до 90-те години. В момента тази сграда е необитаема, а при нас се отбиват много хора, които ни разказват, че са били клиенти и дори са работили там."

На мястото на настоящото бистро, допреди 20 години също е имало заведение за хранене. Там се е помещавала чешка бирария, спомен от която е една рисунка от Прага, запазена на стената в малкия салон на долния етаж.

Когато избират помещението, Митана признава, че наоколо е било много по-малко оживено.

"Вероятно инициативата „КвАРТал“ привлече повече хора на изкуството, които откриха тук своите ателиета. Липсва синергията между всички, които живеем и работим тук и инициативата е много хубава, но се иска дългосрочно, по-устойчиво мислене и усилие да приобщиш към нея повече хора – обяснява Митана, като човек, който не просто живее, но и работи в квартала, приютил утвърждаващия се, обичан столичен фестивал. – "Това се отнася не само за този квартал, а и за всички останали. Чувството за общност обаче не е нещо, което можеш да втълпиш на някого от днес за утре, макар че мисля, че ние с Оливие и съседите, които живеят и работят около нас, успяхме да го постигнем."

Като пример в тази посока, жената дава един дребен, но важен детайл, с който би искала да обогати своето лично отношение към всеки клиент, прекрачил прага на заведението – ръчно изработени портмонета, в които да поднася сметката.

"Наскоро наш съсед стана едно момче, което изработва чанти и портмонета от рециклирани материали. Мисля да му възложа да ни ушие портмонета, в които да давам сметката на нашите клиенти. Нашата съседка Надежда Георгиева пък нарисува картинката, която използваме за визия на ресторанта. Тоест всичко необходимо, за да поднеса сметката по един елегантен начин, ще успея да си набавя от квартала. Нагласата към съседите трябва да е като към хора, с които можем да се допълваме, а не като такива, които са наши конкуренти."

Семейството има двама синове. По-големият, вече пълнолетен, е почитател на ръгбито, а по-малкият, на 11, би искал да се занимава с нещо, от което да „прави пари“, признава, през смях, баща му. Поне засега идеята да наследят своите родители в ресторанта, не е близо до сърцето на двамата, но пък са техният компас към най-добрия вкус, тъй като са ценители на домашно приготвената храна.

Чуйте целия разговор с Олвие и Митана Рош в звуковия файл:

Снимки: личен архив


По публикацията работи: Анна Фуцкова

Още от категорията

Рене Шашуа Хасон

Оцелялата от Холокоста Рене Шашуа Хасон: Не прави другиму онова, което не искаш да направят на теб!

"Българското еврейско население е единственото, което след Холокоста беше на брой повече, отколкото преди това" – казва в интервю за Радио България оцелялата от Холокоста българска еврейка Рене Шашуа Хасон. Родена в Пловдив през 1935 година, тя..

публикувано на 27.01.23 в 10:43

Манол Пейков и каузата "Генератори за Украйна", която го отведе до Одеса

Точно осемнайсет часа път от Пловдив до Одеса отнемат на един български издател, преводач, бивш депутат и застъпник на украинската кауза и негови съмишленици да доставят поредния лъч светлина и надежда на хората, живеещи новините, които ние гледаме..

публикувано на 24.01.23 в 11:55

"Ту е тиха и меланхолична, ту е дива и те кара да танцуваш" – Ингрид от Нидерландия за музиката ни

Тя е бивш служител на Нидерландските пощи, но сега е пенсионер и се е отдала на своята голяма страст – българската музика. 77-годишната Ингрид Вейнинга е нидерландка. Живее в Амстердам и не пропуска нито една репетиция на "Чубрица" – така се казва..

публикувано на 19.01.23 в 11:35