Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

145 години от обесването на софийските книжари

Никола Вардев – спасеният “лъв“ на София

Снимка: БГНЕС

Преди 145 години, по обвинение в разпространение на бунтовна литература, на бесилото увисват четирима софийски книжари. Веднага след Освобождението родоначалникът на книгоиздаването в България Христо Г. Данов предлага да се издигне мемориал в тяхна памет. През 1889-1891 г. на мястото на стария Шарен мост е изграден Лъвов мост. Пазят го забележителни по своята красота и величественост бронзови лъвове, олицетворяващи четиримата революционери, загинали за свободата на страната – Георги Стоицев, Стоян Табаков, Никола Крушкин и Киро Геошев.


Малцина обаче знаят, че книжарите всъщност са били петима. Петият „лъв“ на София е хаджи Никола Вардев.

“Никола Вардев и Стоян Табаков са братовчеди. Били са овчари, после търговци на катран, а след пътуване до Божи гроб в Иерусалим стават хаджии. През 1864-1865 г. заедно откриват първата истинска книжарница в София – разказва историята на рода си Борис Вардев, прекият наследник на Никола Вардев. – Продават църковна литература, книги, печатни издания. Двамата младежи от малкото село Якоруда тръгват по пътя на знанието и светлината.“

В рамките на няколко години и другите трима книжари отварят свои дюкяни на най-оживените места в бъдещата столица. През 1870 г., след основаването от Васил Левски на софийския революционен комитет, те стават негови членове и започват да разпространяват бунтовна литература. Опасната стока се съхранява в тайни ниши и се превозва в сандъци с двойно дъно. През 1877 г., четири години след смъртта на Левски, книжарите са заловени и осъдени на смърт. Никола Вардев се спасява по чудо.

Борис Вардев

“Има няколко версии за залавянето на тези съратници на Апостола, но със сигурност са били следени за бунтовна дейност – категоричен е Борис Вардев. – Отвън остава ръководителят на тайната организация, който получава агентурна информация за движението на руските войски и измисля план за спасение на поне един от книжарите, за да може оцелелият да подпомага семействата на останалите. Как го правят? Теглят чоп и късметлията се оказва хаджи Никола Вардев. Той използва вратичка в турското законодателство и казва, че иска да приеме исляма и да се покае, но знаейки, че Руско-турската освободителна война е в много напреднал стадий и че скоро София и той ще бъдат освободени.“

Обесването на четиримата софийски книжари е показно: извършено е пред техните книжарници в пазарен ден за назидание на останалите. На 15 ноември 1877 г. те си отиват и остават във вечността броени месеци преди Освобождението, без да видят своята родина свободна. Никола Вардев остава, за да продължи тяхното дело. Дочаква свободата в затвора. Умира в София през 1915 г. на 81-годишна възраст, като до самата си смърт е меценат на културата и образованието.

“Той е огромен дарител и преди Освобождението, и след него. Започва като юрист, става адвокат, бил е окръжен съдия – продължава Борис Вардев. – Парите, които е изкарвал, е влагал в дарения в родното си село Якоруда. Той е един от големите благодетели на читалището там, дарява утвар и църковна литература за храма, учредява стипендия за ученици. Благодарната общественост в Якоруда кръщава улица на него, а ликовете на Никола Вардев и Стоян Табаков са изобразени върху училището наред с други будители на населеното място.“

Няма Вардев, който да не се е занимавал с революционна или благотворителна дейност. По стъпките на именитите си предшественици тръгва и Борис Вардев. Дълги години се занимава с обществена дейност, а преди почти 20 г. заедно с приятели създава читалище “Младост 2003“ в гр. Самоков.

“Има множество подобни родове. Това са родовете, които създават съвременна България – казва той. – Родове, които са тръгнали от малки села и са стигнали до големите градове, където са станали прокламатори на идеята за свобода и развитие. Съвременна България е стъпила на техните рамене. Това е истинската история на България! Това е България!“

Снимки: Десислава Семковска, личен архив

По публикацията работи: Михаил Димитров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Рождество Богородично" – Палѝгодèн пази завещаното от св. апостол Павел

След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..

публикувано на 08.09.24 в 05:20

Изящно гравирани съдове и фино изработени идоли – Козарева могила разкрива своите тайни

Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..

публикувано на 07.09.24 в 06:45
Проф. Иван Илчев

Величието на Съединението и последиците от съединисткия синдром

На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..

публикувано на 06.09.24 в 07:15