За православната ни църква християнското семейство е един малък храм, където чрез тайнството на венчанието се благославя зачеването, възпитанието и обучението на децата в православната вяра. В това вцърковено семейство мъжът и жената са едно цяло, а децата – дар от Бога, който им ги поверява, за да ги подготвят за царството Божие.
Родителите са тези, които отвеждат в Божия храм децата си, така както някога Йоаким и Анна за първи път водят в Йерусалимския храм дългоочакваната си дъщеря Мария – бъдещата майка на Спасителя. Според Евангелието, тригодишната Мария изкачила съвсем сама стръмните стълби до входа на храма, където я очаквал първосвещеникът Захария. Пред смаяните погледи на присъстващите, той я въвел в забранената за жени скиния, самата "Святая Святих", където ѝ отредил място за молитва. Църквата отбелязва това знаменателно събитие като Въведение Богородично – един от 12-те Господски празници през годината.
Неслучайно Българската православна църква през 1929-а година избира този ден, за да почита и християнското семейство и православната учаща се младеж. Така, голямата духовна символика на празника напомняла на родителите за моралните им задължения към децата – да ги възпитат в духа на християнските добродетели. Този ден бил истински празник, в който децата били освободени от училище, за да могат да се черкуват заедно с родителите си.
В наши дни светското ежедневие постепенно изтласква традиционните за културата ни патриархални ценности, които се възприемат от модерното общество като изживели времето си религиозни ритуали. И ако празникът е в делничния ден, децата ходят на училище, а родителите следват работната си програма. Макар и рядко обаче има и учители, които водят децата на службата, за да поддържат пламъчето на вярата в душите им.
Вечерта, на скромната трапеза, православните семейства се събират, за да почетат празника с постна питка, чаша вино и риба и да поканят Божията майка да внесе мир, любов и разбирателство в дома им.
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..