Преди началото на войните за национална обединение (периода 1912 – 1918 г.) общинарите в българската столица решават да увековечат значимите събития за града чрез летописна книга. Тя е наречена "Златната книга на София" и днес е сред най-ценните експонати в Музея на София. Книгата съдържа над 50 листа, украсени по ръбовете със златен варак, разкрива пред Радио България историкът Теодора Мешекова и пояснява:

"Тя е с интересна кожена подвързия във вид на капак. Върху него има растителни геометрични елементи. В средата е поставен гербът на столицата в неговия оригинален вариант, създаден от Харалампи Тачев. Съхранява се в резбована кутия. На началната страница е посланието на цар Фердинанд. Собственоръчно, с един обработен почерк на български език, той отправя своите благопожелания към града ни. Нарича я "мъдра София", споменава за природните ѝ хубости. Но на този първи лист, на задната страница, е поставено с много малки букви, много скромно името Елеонора. Без съмнение това е неговата втора съпруга – царица Елеонора, известна със своята пословична скромност. Следващият лист от книгата съдържа посланието на 32-ото българско правителство, начело с Иван Евстатиев Гешов. Книгата продължава с послания, пожелания и поздрави на най-различни езици от представители на различни делегации, които идват в България на национално ниво или са гости на Столичната община. Те са на почти всички, да не кажа на всички, европейски езици. Има послание с йероглифи, с арабско писмо."

В книгата са отбелязани значими национални и столични събития. Най-известният кмет на града, инж. Иван Иванов, е счел за нужно да запише, че през 1937 г. е поканил цар Борис III и принц Кирил да се запознаят с проекта за градоустройствения план "Мусман". Заради войната планът е замразен, но предопределя развитието на София дори през годините на социализма. Отбелязано е и тържественото общинско заседание по повод Крайовската спогодба от 1940 г., когато България по мирен път си връща Южна Добруджа.

"Връзките между Германия и България са засвидетелствани от информацията за една благотворителна изложба в навечерието на новата 1941-ва година. Интересното е, че тя е на т. нар. Германо-българска търговска камара и в книгата е отбелязано, че всички приходи от билети за тази изложба ще бъдат използвани за зимните помощи на нуждаещото се софийско население. Интересен е подписът и името на известния търговец Стефан Чапрашиков, който е председател на тази камара от българска страна."

По време на Втората световна война, книгата почти не е попълвана.

"От 1945 година се възобновява попълването на летописната книга – продължава Теодора Мешекова. – Срещат се посланията и подписите предимно на представители на Съветския съюз и делегации от бившите социалистически страни. Интересен момент през 1945 година е послание от Антон Югов, по това време министър на вътрешните работи, който е отправил доста пространни съвети към кмета и общинското ръководство. Сред тях е този „да се следват неотклонно отечествено-фронтовските задачи, да се поддържа здравата връзка между народа и днешните народни ръководители“ и пр. Може би сред най-интересните личности, които посещават София и оставят своето послание в книгата са съветските летци космонавти Валентина Терешкова и Алексей Леонов. Интересното е, че освен пожеланията и подписите Леонов рисува гълъбчето на мира със т.нар. зидова корона, която присъства в герба на София (короната в горната част на герба, която съдържа елементи на градския зид-бел.ред.).“

"Златната книга" приключва през 1972 г., обхващайки събитията от две различни епохи - на Третото българско царство и на комунизма. От нея разбираме, че София, дори и през Студената война, се е стремяла да бъде отворен град и е посрещала гости и от Запада, и от т. нар. "Трети свят". Изследователката на книгата Теодора Мешекова се надява да бъдат разчетени всички послания, оставени на различните езици: "Мислила съм за евентуално издаване на фототипно издание, но там присъстват толкова много езици, че добрият превод със съответния коментар е сложно и скъпо начинание". Затова летописът на София от модерната епоха все още очаква своите преводачи.  В момента гостите на града ни продължават да отправят послания в нова книга - страниците ѝ вече са украсени със сребърен филигран и затова се нарича "Сребърната книга" на София.

Чуйти повече от звуковия файл.

Снимки: Иво Иванов и РИМ София