Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Химикът Нина Кънева работи над глобалния проблем за пречистването на водите

Ученият спечели престижната награда "За жените в науката"

Снимка: Ани Петрова

Дванайсет милиона души всяка година умират от болести, пренасяни чрез питейната вода, и броят им продължава да расте. Затова и пред науката стои предизвикателството как най-успешно да бъдат неутрализирани нововъзникващите замърсители. Сред изследователите по цял свят, търсещи решение на този проблем, е младият български учен доц. д-р Нина Кънева-Добревска, която неотдавна спечели наградата "За жените в науката" на световна козметична компания и ЮНЕСКО.

Научните си търсения Нина Кънева съсредоточава именно върху чистотата на водата – един от глобалните проблеми за оцеляването ни като биологичен вид. Проектът й "Пречистване на води от фармацевтичните лекарства" впечатли журито и ѝ донесе стипендия от 5 хил. долара. Ученият е част от катедрата "Неорганична химия" на Факултета по химия и фармация на СУ "Св. Климент Охридски".

"Проблемът наистина е актуален, глобален и е свързан със съществуването на човечеството – казва Нина Кънева. – Въздухът става все по-замърсен с газове, а водите с всякакви токсични вещества, които оказват вредно въздействие върху здравето на животните и на човека. Докладът на Световната здравна организация показва, че много болести са свързани именно с консумацията на замърсени води и броят на засегнатите райони всеки път нараства."

Сред нововъзникващите замърсители на водите са фармацевтичните лекарства – активни съединения с различни функции и свойства, които вредят на всяко ниво в биологичната йерархия. Пречиствателните станции обаче не успяват да ги разградят и те попадат във водата, макар и в ниски концентрации. "Тук идва ролята на фотокатализатори като титанов диоксид и цинков оксид, които спомагат токсичните замърсители да бъдат превърнати в безвредни вещества", добавя ученият. Целта ѝ е с тяхна помощ да допринесе "максимално да се преодолеят пречките за пълната минерализация на фармацевтичните лекарства и да се получи чиста вода".

Зад неразгадаемите, лишени от емоции химични формули, преди години седмокласничката Нина Кънева открива свят на необятни тайни и възможности, който постепенно прави свой в Националната природо-математическа гимназия и Софийския университет, по време на специализациите в Чехия, Япония и Израел, на работното си място, превърнато във втори дом.


"През 2007 г. бях първи курс бакалавър и имах щастието да попадна в Лабораторията по наука и технологии на наночастиците под ръководството на един невероятен човек и учен – покойният доцент Цецо Душкин – спомня си тя. – Тогава той ми възложи първия проект, свързан с малахитово зеленото багрило, което се е използвало за отстраняването на бактерии в аквариуми за рибки и впоследствие оказало се канцерогенно. Любопитен факт е, че гранофуринът за лекуване на болно гърло е съдържал това багрило. Именно от тази лаборатория последваха множество неща – проект след проект, изследване след изследване, надграждане на знания и огромен интерес и любов към това, което правя вече 15 години."

Макар да я канят на работа в не една държава, Нина избира да се развива в България: "Останах тук, защото много обичам родината си и българския фолклор. Освен това страната ни има какво да даде на младите учени." Самата тя отваря вратите на лабораторията си, за да поощри кадърните младите хора да се занимават с наука у нас, както към нея преди време са се отнесли научните ѝ ръководители.

"При мен в момента работи една студентка втори курс в специалност "Химия" – разказва Нина Кънева. – Много млада, кадърна, умна, интелигентна и просто ѝ се възхищавам, защото още отсега има множество идеи. Аз лично ще направя всичко възможно, за да ги реализираме и тя да остане в България."

Подобно на Нина, която казва, че е осъществила всичките си мечти. Днес тя е майка на момиченце, отскоро е доцент и вече стипендиант на програмата "За жените в науката". "Но зад всичките тези мечти стоят много трудности, много безсънни нощи, много неуспешни експерименти, 77 научни статии и около 100 участия в научни конференции", признава тя. А на въпроса "Все пак не ви ли хрумва някоя нова мечта?",отговаря: "Прекалено щастлива съм, за да мисля за това".

Още за тазгодишните стипендианти на "За жените в науката" вижте:

Снимки: Диана Цанкова, Ани Петрова

По публикацията работи: Анна Фуцкова

Още от категорията

Иконописецът Диан Костов предоставя докосващо сърцето преживяване в катедралата Вотивкирхе

До 4 юни посетителите на виенската катедрала Вотивкирхе ще могат да преминат през изградения от българския иконописец Диан Костов лабиринт и да потърсят отговорите на екзистенциалните въпроси за пътя, смисъла и спасението чрез упование в Бог...

публикувано на 02.06.23 в 12:04

Напусна ни проф. Иван Черноземски- международен експерт в борбата с рака

На 90-годишна възраст си отиде проф. д-р Иван Черноземски, здравен министър 1990 -1991г. , дългогодишен експерт на СЗО в Международната агенция за борба с рака, директор на Националния онкологичен център (1987-89 и 1995–2000 г. ), член на Висшия..

публикувано на 28.05.23 в 18:02

С душа на пътешественик – блогърката Елена Колева

Родена с душа на пътешественик, Елена Колева от малка жадува за срещи с екзотични земи и слабо популярни български красоти. Когато се научава да чете, е едва 4-годишна. Тогава случайно намира в библиотеката на дядо си книжка, наречена "Атлас на света"...

публикувано на 26.05.23 в 14:30