Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Политически хаос и буксуваща реформа – защо учениците ни са в дъното на европейските класации

Снимка: pixabay

Българските ученици сериозно изостават от европейските им връстници, алармира поредното външно проучване. Близо 50% от младите хора у нас на възраст 16-19 години не притежават основни умения, за да се справят в дигитална среда, сочи последният доклад на ЕК за образованието и обучението в страните членки. Това е един от най-ниските показатели в ЕС (средно 69%). Затова пък българските ученици имат най-малък брой часове през годината и най-дългите ваканции в ЕС.

И още – децата, които напускат преждевременно системата на образованието, продължават да са повече от средните стойности за ЕС. Да не говорим, че едва една трета от българите на възраст между 25 и 34 години имат висше образование – по този показател отново изоставаме под средните стойности за Съюза от 41%.

Този доклад не ни изненадва, защото няколко поредни години виждаме същите изводи" – казва Златка Димитрова, експерт по образователни политики в Сдружение "Образование България 2030" и допълва, че тревожните данни се потвърждават от PISA. Според програмата за международно оценяване, почти половината български ученици не притежават най-базисните умения за четене с разбиране, за математика и природни науки. "Това означава, че почти два пъти повече деца у нас изостават по тези показатели спрямо средните стойности за ЕС", казва Димитрова.

Като сериозен проблем тя откроява ранното отпадане от училище, но също и недоброто обхващане на деца в предучилищна възраст и най-вече – липсата на качествено преподаване и на качествено учене:

"Независимо дали децата ни стоят по-малко в училище или не, те не получават качеството на образование, което получават децата в някои европейски държави и това е видимо от резултатите, – казва Димитрова. – Ние винаги сме се застъпвали образователните ни политики да бъдат с фокус върху обучението на самите учители, на тяхната квалификация и то най-вече по време на подготовката им в университета. В момента тя остава доста консервативна и теоретична. Препоръчваме обучението им да бъде ориентирано към повече практики, особено в селските райони и в училищата с деца от нисък социален и икономически статус."

Пандемията и масовото преминаване към онлайн обучение са се отразили зле върху мотивацията и резултатите на близо 50% от българските ученици, сочи проучване на Института за изследване на образованието. Но въпреки обществения дебат, докладите и предупрежденията от чужбина, през последните години българската образователна система е в тежко състояние. Изборната въртележка, постоянната смяна на правителства и липсата на желание да се поеме отговорност за реформата в сектора си казват думата:


"Точно този политически хаос води, според мен, до застой в реформата, която беше започната с въвеждането на новия закон за предучилищно и училищно образование. Тази реформа започна с ентусиазъм и с приемането на мерки, които трябваше да бъдат надградени през тези години. Но покрай политическата несигурност, наблюдаваме как някои кабинети нямат визията и не споделят същите цели на реформата, налице е едно лутане във мерките и техния фокус, което води до застой. Не искам да обяснявам дали това има ефект върху резултатите на учениците ни, но е факт, че има сериозно забавяне по отношение на реформата" – казва в заключение Златка Димитрова.

Вижте още:

Снимки: Pixabay, БГНЕС, архив

По публикацията работи: Анна Фуцкова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Президентът: Мнозинството крачи към еврозоната, но отдалечава България от Европа

В страха си от гласа на българските граждани при провеждане на референдум за готовността на България да въведе еврото през 2026 г., днес новото мнозинство в парламента погази Конституцията и законите, употребявайки председателя на Народното събрание...

публикувано на 13.05.25 в 17:55

Етнографската изложба "Потопеното наследство" повдига сериозни екологични въпроси

В началото на 60-те години на м.в. се приема, че състоянието на водните запаси на страната ни е недостатъчно за нуждите на земеделието, затова започва мащабно строителство на язовири в цялата страна. Така в периода 1950-1985 г. биват построени 216..

публикувано на 13.05.25 в 13:45

Какво "казва" президентът с предложението си за референдум за въвеждане на еврото у нас?

На 12 май 2025 г. българският президент Румен Радев подписа предложение до Народното събрание за провеждането на национален референдум с въпрос: "Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута "евро" през 2026 година?". Предложението..

публикувано на 13.05.25 в 09:50