Най-голямото страдание през ХХ век е Втората световна война. Ужасяваща страница от нейната история е геноцидът над милиони евреи по време на Холокоста. Кървавите уроци от миналия век водят до подписването на Женевските конвенции за защита на цивилните по време на война и на Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г. Документът подчертава, че човешките права и свободи са дадени по рождение и държавните власти трябва да гарантират равноправие, защита от насилие и лошо отношение, засягащо човешкото достойнство. Войната винаги е скарана с правото. Тя не е състезание по хуманизъм. Но и при война, за да се ограничи страданието и загубата на човешки живот, всички са длъжни да се ръководят от т. нар. сърдечно право – Caritas, което е задължително поне към бежанците.
На принципа Caritas за периода 1939-44 г. Царство България издава хиляди визи на евреи, бягащи от нацистите в Европа. На тази малко изследвана тема е посветен най-новият документален сборник на Института за исторически изследвания към Българската академия на науките. Директорът му, проф. Даниел Вачков разказва, че в книгата "Мостът на спасението – Транзит на евреи през България в годините на Втората свeтовна война“ документите ясно разграничават два периода. Единият е, когато България е неутрална и се опитва да не бъде замесена във войната, а през страната за Близкия Изток с български транзитни визи до пролетта на 1941 г. минават хиляди евреи. Вторият, когато страната ни е принудена, под заплахата от пълна окупация, да влезе във войната – тогава тя продължава да издава спасителните за евреите визи, но в по-ограничен мащаб.
"В тази ситуация трябва да кажем, че България трябва да лавира между много фактори и въпреки това, тя успява по отношение на този очертаващ се като ужасен проблем – еврейския геноцид, да води собствена политика, което не е лесно. В първия период на неутралитета България е много активна страна на транзит на еврейските бежанци, които вече са хванати в капана на нацистката доминация в Европа. През България минават евреи предимно от Централна Европа – от Чехия, Унгария, Румъния, в по-малка част от Полша. Тези бежанци пристигат било с влакове, било с кораби по Дунав. Установяват се за някакво време в българските пристанища след като са получили необходимата транзитна виза и се организира, с различни корабчета, прехвърлянето им към Палестина."
Колониалните драми на Великобритания в Близкия Изток се оказват пречка за еврейската емиграция през България и Турция. Британската дипломация активно протестира и затруднява транзита на евреи. По подобен трагичен сценарий се развива и опита чрез швейцарския Червен кръст през България да бъдат евакуирани 4500 еврейски деца и придружаващи ги 500 възрастни. Организираното изпускане на информацията за тайните преговори в медиите постига своята цел и те са провалени, разказва проф. Вачков.
"Тези преговори се водят на най-високо равнище, от министъра на външните работи. Забележете времето, когато започват и се водят тези преговори – в края на 1942-ра и началото на 1943 година, когато е именно този страховит натиск на Германия да се депортират евреите. Което показва, че правителството има едно отношение към евреите, което не кореспондира с това на Райха и това се вижда от документите."
Все още липсват всички документи, за да говорим със сигурност, какъв е точният брой на спасените евреи, които са получили български транзитни визи, пояснява историкът и допълва:
"Това е бил един билет за спасение за тях. Получавайки тази виза, те могат да минат, да стигнат първо до Турция и оттам вече към Палестина. През цялата война, като имаме предвид усилените транзити на евреи с корабите, особено до 1941-42 година, знаем и трагедията с кораба "Струма"*, торпилиран от руска подводница, но говорим за сигурно доказани към 12 000 еврейски бежанци, преминали през България. Лично аз смятам обаче, че по линия на визите може да се открият и още и това число да достигне 15 000. Така че, говорим за един много важен момент и много важна роля на България в една изключително критична ситуация през Втората световна война."
Изследователят смята за нужно сборникът да бъде преведен и на английски език. Убеден е, че това няма да е скъпо, защото повечето от използваните нови и богати архивни източници са на английски, с изключение на българските и немските документи.
*Българският кораб "Струма" тръгва от черноморското пристанище Констанца (на територията на днешна Румъния, до 1919 г. – българска територия – бел. ред.). След авария, на буксир стига до Истанбул. Остава блокиран 70 дни от британските власти, които не го допускат дори до турския бряг. На 24.02.1942 г. е торпилиран на 14 мили от Босфора. Загиват 103 деца, 269 жени и 406 мъже – румънски и руски евреи.
Чуйте повече в звуковия файл
Снимки: Иво Иванов, ihist.bas.bg, архив
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който..