Ден след Богоявление на 6-ти януари, православната ни църква отбелязва Събор на св. пророк Йоан Предтеча и Кръстител Господен. В страната ни, празникът е известен като Ивановден, на който празнуват над 347 хиляди именници.
В прослава на св. Йоан Кръстител, православната църква е определила шест дни в годината, както и всеки вторник, а най-тържественото му отбелязване е днес, когато се възпоменава най-важната мисия на живота му – да подготви пътя пред Спасителя и да извърши Кръщението Му.
В България, заедно с Йордановден, това са най-почитаните зимни празници, които народът ни свързва с очистващата сила на водата и новото начало. Така например, в павликенското село Караисен празникът се отбелязва с единствения за страната ни обичай - Иванови влачуги. На този ден всички именници, младоженци, моми и ергени се дърпат към чешмата, за да бъдат изкъпани за здраве. Друг интересен народен ритуал е "Къпанки", в село Реселец, община Червен бряг. Там обичаят за здраве датира от древни времена и е запазен единствено в това населено място. Според поверието, носачи пренасят срещу заплащане през местната река Ръчене всички Ивановци ергени, както и моми. Който обаче не си плати, го топват във водата. След като ги пренесат през реката, на отсрещната страна е подготвена почерпка, с котле с червено вино, греяна ракия, мезета и прословутия реселешки воден лук.
Според поверието, който се къпе на Ивановден, не боледува цяла година.
За поредна година Велинград кани всички почитатели на българския фолклор да се хванат на хоро край прочутите минерални извори на града. На 12 и 13 юли централният площад на Велинград ще се огласи от звуците на гайдите и тъпана по време на събитието "..
Всеки у нас още в детството си е чувал страховити истории за опасни вампири , които бродят в мрака и всячески се опитват да напакостят на хората. Днес тези мрачни дихания са ни познати най-вече от начина, по който ги пресъздават авторите на романи и..
Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..