21 януари – на този ден в България почитаме всички онези специалисти, които помагат на живота да се появи на белия свят. Всеки от нас дължи благодарност на акушерките, акушер-гинеколозите, неонатолозите и всички специалисти, които работят в отделенията за грижи към родилката и бебето. Денят на родилната помощ се празнува от 1951 г., когато с указ на Народното събрание е определена датата 21 януари в съответствие с празника Бабинден (по стар стил).
Традицията
Празникът започва рано сутринта с тържествени ритуали във всички АГ отделения на болниците и клиниките в страната. Лекарите и акушерките разчупват питка с мед, като за празника има и специално наричане, което гласи:
"Тая година, които са родили, догодина да повторят, пълните да са изпразнят,
празните да са напълнят. Амин!"
После се извършва и ритуалът по измиване ръцете на акуширащите, като им се дарява сапун и кърпа. А тези, които с Божията благословия и с тяхна помощ наскоро са посрещнали на бял свят децата си, отправят своите благодарности към хората в бели престилки.
"Щастието в професията – то е като соленото и сладкото, човек сам избира от кое да опита, защото се редуват моментите на щастие и трудностите, но ние обръщаме внимание на щастливите мигове и така те се умножават" – казва акушерката Надежда Стаменова от болница "Надежда" в ефира на БНР-Радио София. Колегите ѝ я определят като изключително отдаден специалист, който търси модерен подход за помощ на бъдещите майки и новородените. Самата тя разказва, че професията ѝ е уникална: "Не самото медицинско обгрижване, а това че ти си там и се докосваш до новия живот, до началото на щастието на хората – това я прави различна от всички останали".
Често в болницата при нея идват българи, живеещи буквално на другия край на земното кълбо, но се връщат, за да родят детето си вкъщи, в България. "Това за нас е голямо признание, – добавя надежда Стаменова, – защото колкото и да сме черногледи, в България грижата за българската жена, бременната, бебето е на добро ниво в повечето родилни отделения в страната."
21 януари е празник и в забързаното ежедневие на д-р Емил Абаджиев, нaчaлниĸ нa oтдeлeниeтo пo aĸyшepcтвo и гинeĸoлoгия в Многопрофилната болница в Търговище. Отдал на професията повече от 30 години, д-р Абаджиев казва, че най-удивителното в неговата работа е да видиш как жената възприема факта, че е станала майка. "Начинът, по който жената се обръща към бебето си е умилителен и това е моментът, който ни изважда сълзи от очите", казва докторът в интервю за БНР Шумен:
"Моите родители са лекари – баща ми е акушер-гинеколог, майка ми дълго време завеждаше неонатологичния сектор, а после педиатричното отделение в нашата болница. Като се замисля, аз не познавам друг живот, освен сред хора от тази професия. Родителите ми и днес са доволни, че аз съм лекар. Никога и в никакъв случай не са ме насочвали конкретно към наследствената медицинска професия, може би защото са били наясно с трудностите, които е трябвало да преживея. Винаги са ме стимулирали да чета, да се развивам, да бъда критичен към това, което виждам и което прочитам, много са ми помогнали. За моя син като баща искам да намери своето място в живота и да бъде щастлив с това, което избере да прави."
Д-р Емил Абаджиев скромно определя себе си като човек, за когото няма какво друго да се каже, освен че отделя малко време за семейството и много повече за работата си. Най-дългите му отсъствия от работа са за един уикенд, когато отскачат до някой град в България, за да види нещо ново от красотата на родината ни. Щастлив е, че има съпруга, която го подкрепя и се грижи за семейството:
"Наистина жените са пазителите на семейството. Те са хората, които го организират, сформират и успяват да накарат другите около тях да се чувстват комфортно. Аз съм щастливец, че имам такава съпруга. А за това откъде черпя енергия – винаги съм смятал, че има неща, които трябва да бъдат свършени и дребни хленчения от типа – колко съм уморен сега, в лекарската професия няма. При нас понякога се касае за ценни минути и не можеш да си позволиш да си уморен. За да можеш да помогнеш на хората, които идват при теб не от удоволствие, а от необходимост, ти трябва да си адекватен на ситуацията. Трябва да си достатъчно усмихнат, бодър, доста смел, понякога малко по-консервативен, но трябва да успееш да помогнеш. Имал съм много пъти възможност да сменя болницата в моя град Търговище с по-престижно място, но не мисля, че това би било по-полезно за мен, а и знам, че имам дълг към мястото, в което съм израснал. И ако мога да помогна с нещо на хората тук, то е професията, това, което правя най-добре."
Текст: Гергана Манчева (използвано е интервю на Ивелина Иванова, БНР-Шумен)
Снимки: БГНЕС, БНР, личен архив, pixabayБългарската история и тънките нейни нишки, които бележат настоящето и бъдещето ни са обединяващият акцент в днешната програма на Радио България. Ще „тръгнем“ от шуменска област и историята на най-стария конезавод в..
В петък , в котловините и равнините ще има мъгли. Минималните температури ще са между минус 5° и 0°, в София - около минус 3°. По Черноморието сутринта ще е около 3°. През деня ще е слънчево. Очакват се максимални температури от 14° до 19°, в София –..
Необходимо е да се отделят 2,5 % от БВП за отбрана . По думите на служебния министър на отбраната Атанас Запрянов нашата страна трябва да направи усилие за увеличаването на средствата за тези разходи, предвид рисковете и заплахите пред военната..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..