Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Четирилистна църква от стъкло, мощи на цели мъченически тела – античният Залдапа разкрива тайните си

10
Църквата с форма на четирилистник – четириконхална от началото на VІ век в Залдапа

Първите проучвания на античния град Залдапа датират от 1906-1910 г. и са извършени от бащата на българската археология Карел Шкорпил. Тогава се установява, че основите му са положени от самия Константин Велики в началото на IV век край днешното добруджанско село Абрит. Крепостта е била построена върху скално плато над предполагаемо мочурище, вероятно оттам идва и името ѝ, което в превод означава "жълта вода" или "златна вода".

Eпископската базилика на Залдапа с епископската резиденция (до ЮИ ъгъл) от VІ век – 62х22 м!
Залдапа е известен и като родното място на прословутия византийски пълководец Виталиан, оглавил два бунта срещу централното управление и самообявил се за император в първите години на VI век. По това време укрепеният град е бил водещ християнски център в тази част на империята, за което свидетелстват и следите на шест раннохристиянски църкви от края на IV до VI век, научаваме от проф. Георги Атанасов. Той е ръководител на международен екип, обединяващ усилията на специалисти от България, Франция, Канада, Албания и Италия, който проучва обекта. "Преди 2 години достигнахме "върха на сладоледа" в  Залдапа – открихме необикновена църква във формата на четирилистник", казва професорът. Била покрита цялата с големи стъклени прозорци, благодарение на което светлината свободно прониквала вътре и осветявала красивите стенописи. За това свидетелстват хилядите открити фрагменти от прозорците. Стъкленият храм бил увенчан с купол и е имал много арки, които му придавали особена ефирност. И още:

"С великолепна почти напълно запазена мраморна украса, един забележителен амвон, от който епископът е проповядвал, десетки капители…. – изрежда проф. Георги Атанасов. – Но най-вълнуващо беше откриването на подовата мозайка. Подът на цялата църква е бил покрит с мозаечни пана, които са добре съхранени.

Част от мозайките в църквата четирилистник – тетраконха в Залдапа от началото на VІ век
В България има само две подобни четирилистни църкви – в Перущица и в Стара Загора. В целия християнски свят – в Азия, Сверена Африка и Европа, са открити не повече от 30 подобни храмове от тази епоха. Построяването на тази църква изисква много ресурси и добре подготвени архитекти и конструктори. До момента, с активното участие на международния екип, сме разкрили 70% от нейния план."

Под епископската резиденция археолозите попадат на по-ранна църква от края на IV век с най-голямата крипта за свети мощи по българските земи. Тя е с три помещения и е покрита със стенописи.

Най-голямата крипта за свети мощи по българските земи – на базилика № 4 в Залдапа от края на ІV в. – около 30 кв. м.
"Залдапа е без аналог с нейните 5 големи крипти, което показва, че тук има епископ и че градът има такава висока легитимност и такива щедри спонсори, че се превръща във фундамент на християнската култура и цивилизация в този край на Римската империя" – казва проф. Атанасов.

Криптата за свети мощи на епископската базилика
Оказва се, че в Залдапа почти всяка църква има големи крипти за свети мощи. Но това, което озадачава археолозите е, че в мощехранителниците са полагани не отделни частички от тялото,  а цели мъченически … корпуси, т.е. тела! Ето и обяснението:

"В Добруджа, според църковните календари и житиетата, са просияли около 140-150 раннохристиянски светци по времето на големите гонения в империята в началото на IV век. Няма друга провинция на Балканския полуостров и в Централна Европа, където да имаме толкова много светци мъченици на едно място. И понеже римският закон давал право дори на престъпниците да бъдат погребвани, тези посечени, изгорени, умъртвени ранни християни са имали право на гроб. А когато християнството става наложена религия, след Константин Велики, християните са можели да вземат мощите от некрополите и да ги поставят в храмовете, за да осветят с тях олтарите на църквите. Това е без аналог в практиката на Балканския полуостров и не само" – заключава проф. Георги Атанасов.

Снимки: архив на проф. Георги Атанасов

По публикацията работи: Иван Петров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Църковен календар - 1 ноември 2025 г.

Днес, последната събота преди Архангеловден (8 ноември), е и последната за годината Задушница  – ден, в който възпоменаваме нашите починали близки и отправяме молитви за упокоение на душите им, а във всеки православен храм се отслужва обща панихида..

публикувано на 01.11.25 в 06:00

Задушницата е израз на любовта ни към душите на починалите

В съвременния свят, когато материалното измества духовното, размислите за спасението на душите остават някак на заден план. Постоянната надпревара с времето и неизменните задачи заглушават повика на душата, която се задъхва от бесния ритъм на..

публикувано на 31.10.25 в 19:30

Църковен календар - 31 октомври 2025 г.

На 31 октомври възпоменаваме светите апостоли от 70-те: Стахий, Амплий,  Урбан, Наркис, Апелий, Аристовул   и др. и свети мъченик Епимах. Освен 12-те апостоли Господ Иисус Христос имал и други – 70 апостоли. След Възкресението и Възнесението..

публикувано на 31.10.25 в 06:00