Войната в Украйна, избухнала на 24 февруари миналата година постави на изпитание милиони украински граждани, които потърсиха спасение в редица държави от ЕС и по света. У нас започнаха редица кампании в тяхна подкрепа, част от които продължават и до днес. Една от организациите, които работят изключително активно за тяхната адаптация, е ситуационният център "Отворени врати", създаден от украинския гражданин, мениджър на IT- компания в България – Андрей Николов. До средата на месец май миналата година, основната му цел е свързана с осигуряването на хуманитарна помощ и подкрепа за украинските граждани. След това започва да предлага психологическа помощ и възможност украинските ученици да продължат образованието си, докато са в България. 

Макар от началото на войната те да са в онлайн форма на обучение, необходимостта от място, на което да се събират и да бъдат заедно, е осезаема. Когато са в общност, те успяват по-лесно да преодолеят и преживените от военните действия шок и травми, които белязват животите им толкова рано.

"Украинският образователен център, който се намира на бул. "Сливница“ №188 в София, е създаден и работи от 15 септември миналата година. Засега в него учат около 150 деца, но всеки ден идват и нови – разказва в интервю за Радио България координаторът на центъра Елена Волкова. – Много деца от Украйна учат и в български училища. Сътрудничим си със 153-то спортно училище „Неофит Рилски“, където в момента учат около 40 украински ученици".

Обучението в центъра е целодневно и протича на две смени, защото той разполага с едва 10 стаи. Първа смяна – от сутринта до обяд са учениците от 1 до 7-ми, а втора – тези от 8 до 11-ти клас. Децата учат онлайн, но физически са в сградата. Помагат им учители от Украйна, които преподават на родния им език по украинска програма. Част от нея са и часове по български език. Непосредствена задача, по която вече се работи, е превръщането на образователния център в първото българо-украинско средно училище. Очакванията са това да се осъществи през 2024 година.

Защо е необходимо неговото създаване и какви са пречките пред обучението на украински ученици в българските училища?

"За много родители, записването на децата в българската образователна система, означава да приемат, че те няма да се върнат в Украйна“ – признава Елена. – Това е най-главната им пречка, извън езика. Другата причина е разликата между българската и украинската учебна програма, която поражда необходимостта учениците да изгубят 1 година, изучавайки материал от предишната. Освен това войната и разселването им на различни места по света, остави своя значим отпечатък върху децата, а те искат да учат в украинска среда и да общуват със своите приятели от Украйна."   

А какво би се случило с училището, когато войната приключи и част от украинските граждани се върнат у дома?

"Това е много сложен въпрос, защото в момента никой не знае кога ще свърши войната и какво ще се случи после – посочва тя. – Разбира се, че когато свърши, част от децата ще се върнат в Украйна и ще учат в своите училища, но мисля, че и част ще останат и училището ще продължи работа. Много от децата вече се интегрираха тук, понаучиха езика и вероятно ще останат да живеят тук". 

Всички усилия, полагани за учениците, биха били излишни, ако те не се чувстват добре в образователния център и не искат да го посещават. Оказва се, че е тъкмо обратното:

"Много им харесва, защото го превърнахме в едно мъничко кътче от Украйна – обяснява Елена Волкова. – Тук те говорят на украински, празнуват украинските празници, спазват традициите, а това е важно за дете, пристигнало в чужда държава с различни устои и традиции. Мога да дам пример с моята дъщеря София, която е в четвърти клас. През първата седмица много се притесняваше, защото не познаваше децата. Искаше да учи само онлайн с нейния клас и учители от вкъщи. Бързо свикна и намери нови приятели."

Повече за работата с учениците в центъра, очаквайте в предстоящ материал по темата, на страницата на Радио България.