Кой какво име ще избере за новородената си рожба е въпрос, засягащ не само семейството, но и обществото ни като цяло, защото именната система е част от нашата култура и традиции. Затова в повечето европейски държави нормативната уредба регулира този процес. В България обаче законите са либерални. Дойде ли моментът да кръщава детето си, българинът има свободата да развихри докрай въображението си.

Някога, традициите при именуването на детето се спазвали стриктно от патриархалното ни общество. Те повелявали първото дете да бъде кръстено на бащата на момчето, а ако е момиче – на майката. Ако рожбата проплаче на празника на някой светец, тя директно получавала неговото име. Деца не се кръщавали на починал роднина, освен ако не си е отишъл от този свят много млад. В миналото, имало и любопитни практики – ако в едно семейство непрекъснато се раждали момичета, започвали да ги кръщават Доста, Стига и пр., за да убедят Господ да престане да им праща само женски. Ако пък много рожби в дадено семейство умирали, за новороденото избирали грозно име, като Черньо, Грозьо и други подобни, за да прогонят злите сили от него и т.н.

Традиционните български имена са със славянски или прабългарски произход, както и такива, свързани с християнската религия. Но в наши дни глобализацията обърна с главата надолу традициите при именуването.

"В днешно време картината е съвършено различна – казва проф. д.н. Анна Чолева-Димитрова от Института за български език при БАН. – Първо имаме демографска криза. И ако все по-често в семейството има по едно дете, на кого по-напред да се кръсти, за да не се обидят едните или другите роднини? А и сме на първите места по съжителства без сключени бракове в Европа. Така че младите се чувстват освободени от традицията да кръщават на баби и дядовци. Появиха други моди. Те изтласкват желанието за продължаване на името на рода, а и много българи живеят в чужбина. Там се съобразяват с установените норми и влияния. Нашите изследвания през последните години показват, че у нас традицията се спазва 20-30%. Но пък чуждите имена, които нахлуват са между 30-40%.“

Най-разпространената тенденция е да се търсят чуждестранни форми на нашенските имена. Така, Христо става Кристиян, Тодор – Теодор, Николинка се превръща в Никол, Стефка в Стефани, Добринка в Долорес и т.н.. В същото време, на мода излизат по-старите варианти на имената, като например Йоан и Йоана вместо Иван и Иванка и т.н. И още - едва ли вече ще срещнете млад човек с умалително име като Тончо, Генко, Йорданка, Сийка и пр.. В същото време, някои от разпространените до края на 20-ти век женски имена, като Мария, Елена или Боряна, постепенно са „изтласкани“ от чуждоземните Никол, София, Александра, Габриела и пр.

Но стане ли дума за мъжката му рожба, българинът все още избира традицията, като се спира на нашенско име. Макар, че и тук сме подвластни на модата. Масово зачестиха имената на български владетели - Калоян, Иван-Александър, Борис и пр. А какво да кажем за именотворчеството, стигащо до непредвидими висини:

"Творчеството е много по-голямо при женските лични имена – казва проф. Чолева-Димитрова. – Така се появяват Кристияндра, Ода, Милозара, Девайла… Трябва да бъдат питани родителите какво са имали предвид. Това може да са имена с първите букви на баба или на дядо, или съставени от две имена. Примерно Деямира или Емима. Винаги е имало такива любопитни имена, особено днес, когато семействата са с все по-малко деца и искат името на детето да бъде отличително. Има и стремеж имената да бъдат колкото се може по-кратки като Тея, Ния, Мия. .. Едно много обичано име е примерно Ая и дори се беше появило име само с една буква „Я.“ 

При момичетата пък често отпада буквата "а“ от традиционното окончание "ов“ или "ев“, при вписване на бащиното име, и понякога не може да се разбере дали става дума за момиче или за момче, твърди проф. Чолева-Димитрова.