Как дигиталните технологии вече променят българската здравна система и защо този процес е от съществено значение за развитието на сектора – отговори на тези и други въпроси дава новият документален филм "Код: Живот"*, създаден по идея на Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването. Режисьор и сценарист е Вяра Деянова, оператор – Добромир Иванов.
"Секторът на здравеопазването е един от най-сложните икономически и фрагментирани сектори във всяка държава и именно затова реформата в него е изключително труден, бавен, но наложителен процес" – каза за БНР Мира Ганова, изпълнителен директор на Българския клъстер. Чрез филмовия диалог между едни от най-добрите български здравни експерти като проф. Иво Петров, д-р Александър Симидчиев, д-р Радослав Мангалджиев, д-р Бойчо Бойчев, доц. Рада Маркова и пациенти, екипът се опитва да покаже важността на темата и да я приоритизира в дневния ред както на политиците, така и на обществото.
"Успешният живот на българското здравеопазване в XXI век зависи от успешното изготвяне и прилагане на секторна стратегия за дигитализация. Такава у нас липсва, което пречи на приемствеността в политическия контекст на страната ни през последните две години", твърди Ганова. И допълва, че когато имаш един начертан път, нещата се случват много по-структурирано. "Хубаво е да тръгнем от електронизацията на документи, което означава да минем от аналогов режим на работа в дигитален. Това обаче е много малка част от цялата дигитална трансформация. Защото тя включва изцяло дигитализацията на бизнес процесите в здравеопазването, в които участват изключително много замесени страни – от пациенти и лекари, през институции и стигнем до фармацията и медицинското оборудване“. И на фона на трудното въвеждане на електронна рецепта в България очевидно е, че пътят ще бъде дълъг, но крайната цел е ясна и може да бъде видяна във филма „Код: живот“.
*Първата премиерна прожекция беше на 8 февруари в София, с вход свободен. Поради големия интерес предстои втора дата.
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..