Как дигиталните технологии вече променят българската здравна система и защо този процес е от съществено значение за развитието на сектора – отговори на тези и други въпроси дава новият документален филм "Код: Живот"*, създаден по идея на Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването. Режисьор и сценарист е Вяра Деянова, оператор – Добромир Иванов.
"Секторът на здравеопазването е един от най-сложните икономически и фрагментирани сектори във всяка държава и именно затова реформата в него е изключително труден, бавен, но наложителен процес" – каза за БНР Мира Ганова, изпълнителен директор на Българския клъстер. Чрез филмовия диалог между едни от най-добрите български здравни експерти като проф. Иво Петров, д-р Александър Симидчиев, д-р Радослав Мангалджиев, д-р Бойчо Бойчев, доц. Рада Маркова и пациенти, екипът се опитва да покаже важността на темата и да я приоритизира в дневния ред както на политиците, така и на обществото.
"Успешният живот на българското здравеопазване в XXI век зависи от успешното изготвяне и прилагане на секторна стратегия за дигитализация. Такава у нас липсва, което пречи на приемствеността в политическия контекст на страната ни през последните две години", твърди Ганова. И допълва, че когато имаш един начертан път, нещата се случват много по-структурирано. "Хубаво е да тръгнем от електронизацията на документи, което означава да минем от аналогов режим на работа в дигитален. Това обаче е много малка част от цялата дигитална трансформация. Защото тя включва изцяло дигитализацията на бизнес процесите в здравеопазването, в които участват изключително много замесени страни – от пациенти и лекари, през институции и стигнем до фармацията и медицинското оборудване“. И на фона на трудното въвеждане на електронна рецепта в България очевидно е, че пътят ще бъде дълъг, но крайната цел е ясна и може да бъде видяна във филма „Код: живот“.
*Първата премиерна прожекция беше на 8 февруари в София, с вход свободен. Поради големия интерес предстои втора дата.
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков...