"Борбите на македонските българи за права и независимост 68 случая от периода 1944-1994", така е озаглавена най-новата книга на доц. д-р Спас Ташев от Българската академия на науките. Изданието събира неизвестни или не толкова добре познати за широката публика факти от съпротивата на македонските българи срещу политиката на Титова Югославия за системна дебългаризация на Македония. Пред Радио България авторът разказа, че повод за написването е желанието му да се съберат достатъчно факти, които да дадат нова аргументация на българската дипломация пред нашите партньори и знание на българското общество за македонския въпрос от времето на Студената война и последвалите промени в Източна Европа. Материалите са предимно от архивите на Македонската патриотична организация и в-к "Македонска трибуна", който е най-старият български вестник, излизал без прекъсване зад граница - от 1927 година до ден днешен, първоначално на български и английски, а сега само на английски език.

"Реших, че тези важни факти трябва да бъдат изнесени пред българското общество. Като не ставаше въпрос само за борби, а и за чужда подкрепа по отношение на тези борби. Имам предвид гостуването на бивш австрийски канцлер на македонските българи. Гостуване на американски президент на конгреса на македонските българи през 1964 г., това е Линдън Джонсън. Имам предвид срещи с папата, посещение на няколко делегации на македонски българи в Централата на ООН. Може би най-голямата дипломатическа инициатива е сформиране на смесена българо-хърватска делегация, която подготвя общо изложение за ситуацията в Югославия с искане за независимост на Хърватия, независимост на Македония и право на македонските българи да съхраняват своето минало, език и да бъдат зачитани техните човешки права."

Данните в книгата говорят, че в никакъв случай не можем да говорим за конфликт между днешна България и Северна Македония, така както Скопие се опитва да представи нещата, посочва изследователят:

"Спорът в никакъв случай не е двустранен, тук става въпрос за вътрешно-македонски конфликт. Една голяма част от обществото в Северна Македония и най-вече представители на емиграцията от нея, които живеят в западните страни, сами са повели тази борба, първо срещу създаването на т. нар. македонски език, срещу създаването на т. нар. Македонска православна църква, срещу създаването на македонската нация и през цялото време навсякъде се прокарва нишката, защитете правата на българите в Македония. Т.е. битката е поведена най-напред от самите македонски българи, а едва след демократичните промени България си позволи да защити правата на македонските българи."

Книгата започва с главата"Иван Михайлов – човекът който не се огъна пред Хитлер" и завършва с друга глава "Иван Михайлов – продължаваща и днес епоха". Тази рамка не е случайна, разказва изследователят. Малко хора познават мащабите и дейността на Иван Михайлов, лидер на Македонските патриотични организации – "той е една легенда, беше неудобен за българските комунисти именно защото никога не криеше своята българска принадлежност и работеше за човешките права на българите в Македония". От 1948 г. до края на живота си живее в Италия, но успява да поддържа връзката с македоно-българската емиграция и работи непрекъснато, издържан от волните ѝ пожертвования – пише за вестник "Македонска трибуна" в САЩ и Канада, издава на четири езика вестник "Македония" в Европа, където разглежда въпросите, свързани с денационализацията на българите в съседните държави. Оставя 4 тома спомени всеки от над 1000 страници. С него сътрудничат и западни учени, които защитават българската теза. През 1969 г. Михайлов връчва изложение в ООН, води кореспонденция с бившите президенти на САЩ Джими Картър и с Джералд Форд. Спас Ташев дава и още един пример за мащабите на неговото влияние през 80-те години:

"Във връзка с преброяването на населението в САЩ се ражда идеята македонските българи да посочат своята принадлежност. Тогава започва дискусия. Казват, ако ние се регистрираме като българи няма да се знае, че сме от Македония. Взема се решение на преброяването в САЩ те да се декларират като македонски българи – да се види, че са българи, произхождащи от Македония – само така може да бъде регистрирана тази връзка. И тогава (1981 г.) се преброяват 50 000 македонски българи в Америка. Това е крупен успех за българската кауза, но тези факти все още не се познават у нас, поради което не се използват при разговори с нашите евро-атлантически партньори."

Книгата описва и създаването от югославската тайна служба УДБ-а на водещата македонска партия след разпада на Югославия ВМРО-ДПМНЕ. Сред нейните основатели е агентът Драган Богдановски. Той е бил внедрен, за да изолира и изгони пробългарските членове от новата партия. 

"Той на практика унищожи народния ентусиазъм, тъй като в началото на 90-те години безспорно в Скопие имаше доста изявени пробългарски сили, които ако не открито, поне в разговор на четири очи афишираха своята българска принадлежност. През този период имаше много активисти, които и в разговор с мен дори са казвали, че са българи. Някои от тях и в наши дни са активисти на тази партия. За съжаление вече виждаме да се преминали в противниковия лагер."

По думите на Спас Ташев с днешна дата правенето на политическа кариера в Северна Македония е свързано единствено с омраза към България. Затова изследователят се надява фактите, изнесени в книгата да бъдат полезни, поучителни и да променят българския подход към проактивност:

"Курсът, който България пое в последната година и половина – всичко да бъде пречупено през темата за правата на човека очевидно дава резултат. Но политиката ни в тази посока отново е пасивна, ние тичаме след събитията, без да сме разгърнали широка международна кампания, в която да обясним процесите, които протичат оттатък границата и кои са факторите създали това напрежение между България и Северна Македония."