Трудно е да изброим страниците, изписани за живота и делото на националния герой на България Васил Левски. Измежду тях откриваме и интересни сведения за певеца Левски. В своята книга „Апостолът на свободата“ английската писателка Мерсия Макдермот отбелязва: "Пеенето не било само удоволствие в живота на Васил, а една непринудена форма на себеизразяване".
По-често се занимаваме с документалното наследство на Левски, с неговата революционна дейност и с идеологията му и, като че ли, по-малко внимание се обръща на духовния свят на Апостола. "А до нас са достигнали немалко свидетелства и за това що за човек е бил той извън революционната си дейност – тогава, когато е оставал насаме със себе си или със свои приятели" – казва Даниел Спасов, народен певец, фолклорист, телевизионен водещ и продуцент на филма "Песните на Левски", реализиран от БНТ през 2017 г. във връзка със 180-ата годишнина от рождението на Апостола.
"От бележника на Левски (личното му тефтерче) до нас са достигнали и свидетелства за това какви песни е харесвал той. Например, в него откриваме текста на баладата "Все за тебе мисля, мамо" – една от най-сакралните, най-съкровените песни, песен-изповед, посветена на неговата майка. Смята се, че неин автор е самият Левски. В бележника е съхранено стихотворението на Христо Ботев "На прощаване", по-късно – облечено във възрожденска мелодия, достигнала до нас. Запазени са и текстовете на две църковни песнопения – "Достойно ест" и "Тропар на Св. Св. Кирил и Методий". Освен това, имаме много свидетелства, че Левски е имал красив глас, че е пеел пред поета Христо Ботев и пред книжовника и просветител Киро Тулешков… Апостолът е имал един различен духовен свят и песента е била негова спътница. Впрочем, това е характерно изобщо за Българското възраждане, за интереса към една по-различна музикална култура, наред със старите народни песни. Други любими песни на Левски са "Еничари ходят мамо" и "Отдавна ли си, момне ли, калугерица"."
Преди много години изтъкнатият наш фолклорист и композитор Николай Кауфман е започнал изследванията на песните на Левски, с подход като при изследователската работа на терен – записал е много спомени и мелодии. Така, въпреки че няма нотопис и представата за песните е само словесна, са записани различни варианти на онези песни, които е обичал и пеел и Васил Левски, разказва ни още Даниел Спасов:
"Нашата работа тук е почти същата като тази на реставратора, на всеки изследовател на фолклора – да намерим най-добрия вариант и да направим една съвременна интерпретация на онова песенно наследство, което е вълнувало Апостола и на онези песни, които той е пеел в мигове на съзерцание, на усамотение, на спомен или в компания."
Почти легендарна е историята на "последната песен на Левски", открита и възстановена само преди шест години. Каква е историята около нея, питаме Даниел Спасов:
"Когато правехме музикалния филм "Песните на Левски", колежката от БНТ Весела Смилец работеше по документален филм за рода на Апостола. Търсейки различни документи в Народната библиотека, в БНР и на други места, тя се натъкна на книгата на Райна Костенцева "Моят роден град София", в която е описан изключително интересен случай, преразказан от фолклористката Райна Кацарова, работила на терен и осъществила много и интересни звукозаписи. На една такава теренна работа тя попада на възрастна жена – баба Петкана Хъшова от село Лозен, Софийско, която й разказала изключително причудлива, странна и непозната история за това, че присъствала на обесването на Левски: работела като слугиня при софийски бей, който когато се прибрал вечерта й казал, че на следващия ден ще бъде обесен един душманин на империята (за такъв са смятали Левски османлиите) и че тя трябва да заведе на обесването двете му деца. Баба Петкана разказала пред Райна Кацарова, че е била там и че след изповедта пред българския свещеник Апостола е запял на турски красива стара песен:
Не пей, не пей, славею,
имам време, не бързам.
Кой разбира, разбира…
Нямам майка и баща,
имам време, не бързам.
Според мен случаят е доста легендарен и прилича на старата народна балада "Хайдутин и бесило", където хайдутинът иска да бъде облечен в бяла риза, перчемът му да се развее и всички да видят красотата на тази хайдушка смърт. И понеже бабата, която разказва историята за Левски – Петкана Хъшова, е била прекрасна народна певица, знаела е много народни песни – хайдушки, исторически, възрожденски, а ето – както става ясно – и турски. И някак легендарно тя смесва тези неща. Освен това, много фолклористи са се натъквали, а и аз съм намирал случаи на народни певци с изключителни певчески качества и с богат репертоар, които сами съчиняват истории и песни. Моето обяснение за последната песен на Левски е точно такова. Времето изобщо не е било до пеене – в тези виелици, които са описани, в бързането да бъде изпълнено наказанието. И някак е нереално – да има публика, да се водят деца, да дойде една слугиня на бея, която да доведе децата и която да има времето да чуе тази песен, че пък и да я запомни. Но независимо от това дали е легенда или не, историята е много красива. Тя дава друг ореол, друго усещане. На мен ми беше изключително интересно да чуя тази песен. Колеги от турската редакция в БНТ я преведоха. Текстът е изключително силен, драматичен, въздействащ. А пък и защо да не е запял Левски по пътя към бесилото. Защото, по свидетелства на негови съвременници, през целия му живот песента е била негов спътник. Той е пеел в храма, след комитетските сбирки или пък, както го описва Христо Ботев – в мелницата край Браила, Румъния. Защо да не е запял и преди смъртта. Много красива легенда и независимо дали е истина, тя е също част от песенния и духовния свят на Апостола. И ние я възкресихме, макар и по един различен начин – чрез музикалния и филмовия разказ."
Като истинско предизвикателство възприема задачата да направи музикалната обработка на последната песен на Апостола диригентът Милен Иванов, който заедно с Даниел Спасов и със солистката от "Мистерията на българските гласове" Виолета Маринова изпяват "Не пей, славею":
"Разполагахме само с един семпъл вариант на песента като музикална структура. Но, когато правя музика, винаги се стремя да запазя онова внушение, което носи мелодията. Целта не е просто да напишеш някаква хармония, за да покажеш колко музикални познания имаш, а по-скоро хармонията да се превърне в онази тъкан на основната мелодия, която да подчертае и да засили внушението на музикалния образец. Песента не е сложна. Аз обичам "сладката хармония", онази, която носи самата песен, без да е натруфено, излишно помпозно. Когато правих обработката за трите гласа – на Даниел Спасов, на Виолета Маринова и моя, целта ми беше да акцентирам на смисъла и значението на думите, на посланието. А заедно с нашите колеги и приятели от Оркестъра за народна музика на БНР – кавалджията Недялко Недялков и китариста Николай Антов, се получи и търсената симбиоза – семпъл и в същото време много силен пример за това, как внушението на песента може да бъде предадено на слушателя."
Любимите песни на Левски, но в съвсем ново изпълнение на квартет "Светоглас", основатели на който са Даниел Спасов и Милен Иванов, са част и от мултимедийната експозиция "Изповедта на Апостола" на писателя Иво Милев в зала "Квадрат 500" на Националната галерия в София, която може да бъде разгледана до края на 2023 година.
Снимки: БНТ
_______________________________________________________________________________________________________
Материалът "В песенния свят на Апостола" е част от проект, реализиран с финансовата помощ на Министерството на културата на Република България. Посетете и рубриката ни "С мисъл за Левски", създадена във връзка със 150-ата годишнина от гибелта на Апостола на свободата.
На 9 ноември една от залите на Фолклорния ансамбъл "Тракия" в гр. Пловдив ще събере млади таланти за традиционния майсторски клас "С песните на Кичка Савова". Събитието се организира от фондация "Кичка Савова ", чийто председател е Стефка Здравкова,..
Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА. Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Младият певец Тодор Гаджалов представя новата си авторска песен "Заключена врата". Тя е вдъхновена от борбата на всеки човек със собствените му..