133245 са хората, които притежават оръжие у нас, малко над 55600 от тях са настоящи и бивши служители от всички силови ведомства в България – сочат данните от края 2022 г.. Напоследък в страната ни зачестиха престъпленията със законно притежавано оръжие, като особен обществен резонанс получи случаят, в който бивш полицай застреля свой съсед, с когото от години са в конфликт – известния психолог Иван Владимиров. Оказа се, че срещу бившия полицай са подавани множество сигнали за отправяни заплахи към съседи, останали без последствие, в резултат на което се стига и до трагичния финал. Самият психолог в телевизионно интервю месец по-рано изразява опасения, че нормативната уредба в страната ни предполага фатален край при подобри разпри.

Случаят породи редица въпроси от обществен интерес - как е регулирано издаването на разрешително за притежанието на оръжие в България и необходимо ли е достъпът до него да бъде затруднен; на каква защита могат да разчитат хора, подложени на тормоз от страна на свои съседи?

Оказва се, че за да бъде наложено наказание на някого от гледна точка на наказателното право, срещу него трябва да има влязла в сила присъда. Във всички останали случаи лицето подлежи на наказателни мерки – предупреждения или глоби. Най-честата реакция от страна на МВР при междусъседски конфликти е, да се издават предупредителни протоколи. Подобна мярка обаче може да има чисто фиктивен ефект, когато срещу лицето са регистрирани множество сигнали, без реакция от страна на институциите:

„Ако се замислим, налагането на имуществена санкция – глоба, може да има доста по-добър превантивен ефект при определени ситуации – обяснява юристът Димитър Стоянов. – Има една характеристика на човешката психология, която е свързана с това, че материалната щета, нанесена от глобата, е много ефективен възпиращ механизъм. В западните общества глобата се прилага като мярка в много и най-различни ситуации.“

В България кръгът от лица, които имат право да притежават оръжие, както и условията на които трябва да отговарят е регламентиран със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

„За да притежаваш оръжие, трябва да отговаряш на определени изисквания –да не си осъждан, не трябва да имаш данъчни задължения, да няма срещу теб наказателно производство и да си психически здрав, да имаш проведено обучение за боравене с оръжие и да притежават съответните условия за неговото съхранение – разяснява Димитър Стоянов. – Дължи се отчет и за количеството боеприпаси, което съхраняваш. Извън огнестрелните оръжия, които подлежат на регистрационен режим, на уведомителен режим в съответното РПУ подлежат и въздушните и газови оръжия, които са с над определена мощност. Освен да отговаря на тези условия, човек трябва да даде основателна причина за желанието да притежава лично оръжие.“

Според инструкция на МВР, униформеният служител има право да използва оръжие, ако стане свидетел на престъпление, което налага неговата намеса. Няма право да носи оръжие в два случая – при използване на законоустановен отпуск или при пътуване в чужбина, когато липсват условия за съхранение на служебното оръжие. Според запознати обаче сериозен проблем в системата на МВР представлява липсата на периодични психо-прегледи за служителите, след задължителния при постъпването им на работа – за това напомни в интервю за Нова телевизия Милен Иванов, бивш заместник ректор на Академията на МВР.

Служителите на силовите ведомства имат право да притежават оръжие и след края на своята служба, но вече като частните лица подлежат на проверки през определен период от време, на базата на които се преценява дали да продължат да разполагат с оръжието. И понеже фаталният изход от междусъседската свада в началото на февруари постави на тръни хората в жилищни кооперации, експертите съзират необходимостта от механизъм, чрез който при системни нарушения на обществения ред от страна на притежател на огнестрелно оръжие, той да подлежи на санкция - отнемане на разрешителното и съответното оръжие.

Според юриста Димитър Стоянов обаче справянето с различните типове престъпност няма да бъде особено ефективно, докато не се преразгледа законодателната уредба.

„Не можем да разглеждаме конкретен проблем, като битовите кражби или този с домашното насилие, и да се опитваме да го решаваме самоцелно. Трябва да се прегледат недостатъците и спорните моменти, с участието на всички заинтересовани страни – прокуратура, министерство на правосъдието, граждански организации, и да се намери законодателен подход, който да реши проблемите вкупом. Необходимо е осъвременяване на закона за МВР, както и на състави от Наказателния кодекс, за да може системата, финансирана от данъците на хората, да отговаря на очакванията, които имат към нея за тяхната сигурност и справедливост“ – категоричен е юристът.

Снимки: БГНЕС