Навършват се 145 години от Освобождението на България. На 3 март 1878 година е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на поредната Руско-турска война, превърнала се в освободителна за нас, българите. Държавата ни, макар и все още разделена от големи свои територии, населени с българи (Македония и Източна Румелия остават владения на Османската империя), се появява отново на политическата карта на Европа като Княжество България, включващо северната част от страната и Софийска област.
Макар това да е една от датите, очаквани най-дълго време в нашата история след петвековно чуждо потисничество, и ознаменувала постигането на един от националните ни идеали – свободата, тя не се приема еднозначно от българите днес и поражда противоречия.
"Доста съм мислил по темата за 3 март. Но тази дата, колкото и да е обединяваща за нас като народ и държава, които се връщат на политическата карта на Европа, толкова е и разделяща, защото до ден днешен това национално обединение, за което са се борели всички революционери и хора, работили за българското дело, така и не се е случило във вида, в който те са си го представяли" – казва пред Йоан Колев и Радио България музикантът Християн Иванов. Интересът му към българската история е провокиран от родния фолклор и народните ни танци още преди години, докато живее и учи музика и психология в Шотландия.
Според Християн, разделението на "фили" и "фоби", което е факт в нашето общество далеч не само по исторически въпроси, може да бъде преодоляно. За целта е особено важно всеки от нас да изгради умението да мисли критично и да отсява достоверната информация от дезинформацията.
В дигиталния свят това трудна задача, но все още не и невъзможна. И Християн има своята мисия в тази насока – заедно с единомишленици създава видео проекта "Букварь" чрез която тълкуват различни събития, факти и теории, свързани с българската история и стереотипи.
Съставена от българи, завърнали се от чужбина, и вдъхновена от първия новобългарски учебник, дело на Петър Берон, поредицата все още няма конкретен брой епизоди, но целта ѝ е ясна – да развенчае представите, наложили се във времето, че българите са проекция на известния герой на Алеко Константинов – Бай Ганьо, обобщаващ, чрез средствата на сатирата, някои характерни черти от психологията на българина.
"Може да има хора, които са склонни да се съгласят, че същността им е като на Алековия герой, но има и чужденци, прекосявали нашата страна на път за Истанбул, които са описвали една съвсем друга реалност. Докато пътуват у нас, те са разчитали преди всичко на гостоприемството и помощта на хората по селата. В дневниците си пишат, че българите са изключително чисти, трудолюбиви и готови да ги посрещнат, нахранят, домовете им светят от чистота. Нашата цел е да покажем част от тези документи и двете гледни точки, а преценката да оставим на всеки наш зрител" – заявяват младите патриоти, и се надяват историческите документи и книги да заемат по-сериозно място в живота на младите българи, окупиран сега от екраните на мобилните устройства.
"Проблемът е, че социалните мрежи са изключително труден противник, тъй като те влагат неимоверно много средства, с цел потребителите да се задържат в тях възможно по-дълго време – признава Християн. – Съдържанието е по-лесно смилаемо и това му позволява за момента да надделява. В крайна сметка обаче "една птичка пролет не прави" и всичко зависи от семейството, което преди всички останали трябва да може да повлияе на децата, да изгради у тях ценностна система и интереси."
Важно за екипа е и да запознае зрителите с достатъчно факти, които да ги накарат да погледнат с по-други очи на мястото, където са родени, ценностите и паметта, съхранила българската нация през хилядолетията до днес. За целта в поредицата си предвиждат срещи с любопитни гости, както и разкази и интервюта с жители на важни населени места, свързани с българската история и настояще. Повече по темата чуйте в интервюто на Йоан Колев с Християн Иванов:
Снимки: Facebook / Християн Иванов
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..
Как е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани,..