Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лоик Грар: Европа не е проблемът, а решението

„Ако Северна Македония влезе в ЕС, това по-скоро ще разреши проблемите, отколкото да ги създава“, убеден е френският професор

Снимка: Френски институт в България

Трябва да бъдем оптимисти относно единството на Европа, заяви професор Лоик Грар, преподавател по публично право в университета в Бордо, в интервю за Радио България. Поводът – дебат за европейското изграждане, перспективите и предизвикателствата пред Европа, организиран в Месеца на франкофонията от Френския културен институт в София.

Още от самото си създаване през 50-те години на миналия век, европейският проект е стремеж към обединение на общия ни дом, какъвто е Европа. Пропукването на източния блок през 90-те години води именно до това – по-малко от 15 години по-късно държавите от този блок вече бяха в Европейския съюз. "Днес имаме ново пропукване, но трябва да бъдем оптимисти, че кризата в Украйна ще ускори присъединяването на Балканите, което от своя страна ще даде тласък на членството на Украйна – обяснява професор Грар. – А дали Европа ще се движи с една и съща скорост е друг въпрос. Можем да бъдем едно семейство, без да напредваме еднакво бързо."

Европа винаги е живяла с рискове и винаги ще има такива по пътя ѝ – мигрантска, екологична, актуалната геополитическа криза. Бившият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер дори говори за "поликризи", припомня професор Грар. Важното според него е отговорът да бъде общ, както в случая с гръцката финансова криза или Ковид: "Европа не е проблемът, а решението“, заключава той.


Как стои неразбирателството между България и Северна Македония в този европейски контекст? Лоик Грар прави аналогия със споровете около Северна Ирландия, възобновени с Брекзит:

"Наблюдаваме протестантско малцинство в католическа държава, което се самоопределя като принадлежащо към съседна протестантска страна. Проблемът между България и Северна Македония по същество е същият. Следователно, ако двете страни се намират в общ дом, без икономически граници, ако Северна Македония влезе в ЕС, това по-скоро ще разреши проблемите, отколкото да ги създава."

Какво е да си европейски гражданин ни отговаря друг участник в дебата – Илдико Отова, преподавателка по политически науки в Нов български университет в София:

"Да си европейски гражданин е да си гражданин, което ще рече да бъдеш активен – посочва тя пред Мария Стоева от френската редакция на Радио България – Гражданството много отдавна е локализирано извън границите на националната държава и се е откъснало от тази чисто юридическа връзка. То е активност и ангажимент. /…/ То е да имаш позиция, да излезеш на протест, да подпишеш петиция или просто да изкажеш мнение. Това е да си гражданин и така се изгражда Европейският съюз. Той се изгражда през своите граждани и отвъд институциите."

Начинът да приобщим отделния човек към голямата политическа конструкция е да разказваме истории, смята Илдико Отова. "Да кажем, когато говорим за миграция, говорим за статистика, но всъщност думите са онези, които градят реалности и зад тези числа стоят хора. "Политическото говорене, включително в България, според нея убива политиките и "ролята на медиите е немалка в това да налагат негативното говорене".

Според Жан Кромбоа, преподавател по европеистика в Американския университет в България, членството в Европейския съюз има и символично измерение. Повечето от студентите му, които се интересуват от Европейския съюз, нямат европейско гражданство, докато за българските студенти то е даденост. "Имаме много студенти от Косово, Албания, Северна Македония, Грузия, Молдова – те изпитват жажда за Европа, която им отказваме."


Какво осмисля Европа днес?

"Новият наратив е новият европейски разказ – уточнява професор Лоик Грар. – Старият разказ е за Европа, предпазваща ни от варварството на ХХ век, което няма да се повтори – така смятат всички, може би грешат. Идеята е все същата – Европа, която ни защитава. Днес заплахата, общият риск е климатичният. Очевидно този риск е отдалечен във времето, но може би не чак толкова много." Ефикасен може да бъде само общият отговор: "ако отвърнем като 500 милиона души, може да повлияем на целия свят, така че силната Европа предпазва", изтъква професор Грар.

Чуйте още от звуковия файл.

Снимки: Френски институт в България

БНР подкасти:

Още от категорията

Тодор Тагарев

България ще помага на Украйна колкото е необходимо, за да победи

С премиерата на документалния филм “Писма от войната. Писмо 1 – Пулсът на Украйна“ на сценариста и режисьор Тетяна Станева и фотоизложбата “Война vs. Живот“ на фотографа Олександър Барон в Централния военен клуб в София снощи беше отбелязана втората..

публикувано на 24.02.24 в 08:59

ДПС избира председател

На Национална конференция днес, 24 февруари, Движението за права и свободи избира новия си лидер. Според политически анализатори, с кандидатурата си за лидерското място, Делян Пеевски се надява да направи легитимна властта си в партията и по този..

публикувано на 24.02.24 в 06:50

По съседски: Събития с балкански адрес

Полетя първият изцяло турски изтребител Турският изтребител от пето поколение KAAN осъществи успешно първия си полет, показа държавната телевизия ТRТ Haber. Първия полет на изтребителя бе планиран за края на 2023 г., но го отложиха поради..

публикувано на 23.02.24 в 11:55