Медийното отразяване на посещението на румънския президент Клаус Йоханис в София (на 15 март) не изненада. Както обикновено, румънското президентство акцентира на разговорите по отношение на сигурността, докато от българска страна беше изведено икономическото сътрудничество между двете държави. Направи впечатление и че новината за повдигане на българо-румънските отношения до ранг на стратегическо партньорство не привлече особено вниманието на медиите, които поставиха фокус на дискусиите за Шенген, сваления американски дрон над Черно море и др. 

Но именно идеята за по-тясно българо-румънско взаимодействие е новото в това посещение. Какво е съдържанието на тази идея? Дали става въпрос най-вече за взаимодействие в сферата на сигурността в контекста на войната в Украйна? Или пък по-скоро дълго чаканото изграждане на мостове и интензифициране на икономическите връзки е това, което ще последва?

Можем да гадаем, доколкото не откриваме текста на съвместната декларация за стратегическо партньорство. Румънското президентство публикува ден преди визитата прессъобщение, от което разбираме, че “Декларацията за стратегическо партньорство предвижда засилване на двустранния политически диалог, насърчаване на икономическия обмен и трансграничното сътрудничество, подобряване на свързаността и инфраструктурата между двете страни, насърчаване на проекти, посветени на развитието на Дунавския регион, гарантиране на енергийната сигурност, насърчаване на зелената енергия. В декларацията се споменава и сътрудничеството в областта на европейските въпроси, както и засиленото сътрудничество в областта на отбраната и сигурността в контекста на многобройните трудности, причинени от агресивната война на Русия срещу Украйна, за да се гарантира непрекъсната подкрепа за Украйна, укрепването на източния фланг на НАТО и възстановяването на климата на сигурност в Черноморския регион”.

Какво мислят за стратегическото партньорство между България и Румъния българските експерти по международни отношения и сигурност?

Според Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика България и Румъния продължават да съжителстват като острови и между тях взаимното проникване е малко. Едно истинско стратегическо партньорство би предполагало интензифициране на всякакви видове връзки и изграждане на всякакъв вид инфраструктура - не само физически мостове, но и мостове между хората, организациите и т.н., посочва тя. Но има и още нещо:

“Стратегическо партньорство е един етикет, който може да бъде напълнен със съдържание чрез различни механизми. Има така наречените редовни срещи на двете правителства, които в миналото България е правила, включително и с Румъния. Това означава много тясна координация между министрите и министерствата на двете страни – пояснява Чернева в интервю на Владимир Митев от румънската редакция на Радио България  – Вторият тип механизми са периодични консултации в подготовка на европейски съвети, срещи на върха и т.н.. И това не е практика, която ние в момента имаме или сме имали. Но според мен едно стратегическо партньорство със страна членка на Европейския съюз би трябвало да включва точно това. И третият блок въпроси са свързани със търговия, инфраструктура и сигурност, по които стратегическо партньорство би означавало средно- и дългосрочна координация и общо разбиране. Затова на мен ми се струва в момента малко странно да се прави такава заявка за стратегическо партньорство, при положение, че няма парламент, няма правителство редовно, няма визия за следващите четири години, каквато би трябвало да носи един парламент и едно правителство, въз основата на която визия вече да може да се развива такова стратегическо партньорство със страна като Румъния. Разбира се, посещението на румънския президент е чудесно, трябва да има много повече взаимни посещения. Но дали в момента, освен че това посещение е жест към Радев, който изглежда доста изолиран международно, постига ли нещо друго? Не съм много сигурна предвид това, че за стратегическо партньорство е необходима законодателна и изпълнителна власт с дълъг хоризонт”, обобщава Весела Чернева. 

По думите ѝ, България „се изолира от голяма част от процесите, свързани с интеграцията в НАТО, с модернизацията на армиите от бившия Източен блок, от процеси, свързани с Черно море. Затова е важно да има такива посещения като това на румънския президент, но е важно и България да има визия за своята собствена сигурност в контекста на НАТО“.

• Войната в Украйна може да ускори строителството на мостове над река Дунав

Йордан Божилов от Софийския форум за сигурност е голям оптимист за случващото се в момент в българо-румънските отношения. Подобно посещение не е имало от 2016 година насам и то категорично ще доведе до промяна:

“Това е най-естественото нещо – България и Румъния да работят заедно във всички сфери. Много са важни икономиката, търговията и свързаността. Много е важно да се постигне съгласие и по транспортните коридори. Но въпросите за сигурността, за Шенген - това са наши общи теми. Казвайки това, бих апелирал да се мисли и за развитие на отношенията във всички направления, не само на ниво президентство. Ние трябва да имаме много добра, буквално ежедневна комуникация на ниво министерства. Можем да вземем опита на различни държави, които изпращат свои експерти в министерства на други страни.”

Какво по-конкретно може да бъде сътрудничеството в сигурността?

„Най-големият въпрос не само за региона и Европа, но и за световния мир, за световната система за сигурност е войната в Украйна. Тази война се води буквално на нашите граници – казва Йордан Божилов. – Ние трябва да засилим сътрудничеството в няколко направления. Първо, повишаване на способностите на българската и румънската армии. Това може да стане, включително чрез съвместно придобиване на въоръжение и техника, чрез засилване на сътрудничеството в обучението, чрез повече съвместни учения. В същото време трябва да дадем възможност страни от НАТО, чрез разполагане на свои сили и средства на териториите на България и Румъния, да предават своя опит. Това вече се случва. Имаме разположени и на българска, и на румънска територия войски на наши съюзни държави. Но всичко това, за което говоря, трябва да даде резултат в едно по-ярко присъствие на НАТО на източния фланг. Така НАТО ще гарантира сигурността на всяка една държава, както е по договора от Вашингтон.“

Божилов се надява, че посещението от 15 март коригира конфузната ситуация при предишната визита на румънския президент Клаус Йоханис през 2016 г., когато България бе на път да приеме да има натовска флота в Черно море, но в последния момент се отказа, когато румънският лидер вече бе в София за подписване на споразумението. Този инцидент дълго време пречеше на двустранните отношения, припомня Божилов, който често пътува в Румъния и има отлични връзки с колеги от румънски неправителствени организации в неговата сфера.

Снимки: БГНЕС