Паметна плоча на журналиста Джеймс Баучер* беше открита в родния му град Бръф, окръг Лимерик, Ирландия. Монументът е поставен по инициатива на българското посолство в Дъблин. Черната гранитна плоча с портрета на Баучер е разположена на фасадата на пощата на централната улица в Бръф. Двуезичният надпис пояснява делото на журналиста.
Церемонията по откриването протече с изказвания на посланика на България в Ирландия Гергана Караджова, на Джефри Кийтинг, първият посланик на Ирландия в България и на Пат Хайнс, председател на дружеството за историческо наследство в Бръф.
Посланик Караджова посочи, че новият мемориал за Баучер в Ирландия е още един символ на отличните българо-ирландски отношения. Тя открои приноса за развитието на проекта на авторите на монографии за Баучер - Петко Мангачев и Мартин О’Браян и очерта житейския му път, свързан с България, заслугите и мястото му в колективната памет на българите като истински приятел на нашата страна и народ, спечелил оценката и признанието на българите със своите кореспонденции и позиции по националния въпрос в ключов исторически момент.
Събитието беше празнично за всички в Бръф и уважено от заместник-кмета на Лимерик, общински съветници на Лимерик и градските съветници на Бръф, ученици от началните и средни училища в града. Присъстваха бившите посланици на Ирландия в България Джефри Кийтинг и Майкъл Форбс. Българската общност в Ирландия беше представена от ръководителите на българските неделни училища в Дъблин и Шанън и преподаватели по български език и култура в Тринити колидж, Дъблин.
На 1 юни, в Европейския парламент, България ще представи своя археологически и културен шедьовър - скалния античен и средновековен град Перперикон. В продължение на четвърт век крепостта е проучвана от проф. Николай Овчаров. За Радио..
АЗЪ. С божественото и човешкото „Аз” започва всичко. Да не си помислите, че иде реч за някакъв фройдизъм. По времето, за което разказваме през IX век в Ромейската империя (Византия) все още няма подобeн краeн егоизъм. Макар мнозина да се имат..
В средата на IX век българската държава обхваща голяма част от Балканския полуостров и в нея все още господства езичеството. Задачата да я приобщи към наложилото се в Европа християнство се пада на княз Борис I, който през 864 г. разпорежда..