Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Слънчевият свят на художника Вили Николов

10
Снимка: личен архив

Колоритните картини на Вили Николов носят в себе си слънцето на Испания, усмивки от детството и много истории, които всеки да открие и доразкаже по своя си начин. Днешният гост на Радио България рисува откакто се помни. "Първия си голям стенопис, по спомени на роднини, съм направил на стената у дома на 3-годишна възраст с акварелите на моя баща, който също беше художник, с голям размах – 2х3 метра", разказва с привидна сериозност обаятелният ни събеседник. Следват кръжоци по рисуване, художествена гимназия, специалност "Графика" в Националната художествена академия в София. След спечелен конкурс специализира съвременно изкуство в град Куенка, Испания, което неочаквано се превръща в повратен момент в неговото творчество. 


"Бях в графиката толкова години в художествената гимназия, в академията, работихме с черно, бяло, сиво… И изведнъж, когато отидох със сивите си графики в Испания и се сблъсках с тамошните цветове, богат колорит, ярко червеното слънце, което наистина прави земята алена, все едно е на някой сюрреалист картината на живо, за няколкото месеца престой там се промени цялото ми изкуство“, споделя Вили Николов пред Миглена Иванова и Радио България.

Наред с огнените цветове на Испания чести "герои" в картините му са къщи и отделни техни елементи като порти и прозорци, което той обяснява със страстта си към архитектурата. А така също и колелото. По думите на художника, кръгът в картините му се появява още когато е в 5-6 клас, или дори по-рано. "Много съм рисувал колела – зъбни колела, слънца, кръгли прозорци. И дори сега, след толкова години, когато видя къщичка с кръгъл прозорец, задължително ще спра и ще я погледна. Ще я снимам, ще я пресъздам. Кръгът символизира за мен движението, свободата и слънцето", разказва Вили Николов. 


На един концерт на джаз музиканта Ангел Заберски в софийското "Студио 5" художникът се оказва до сцената, където буквално усеща дъха на музикантите и вижда блясъка на инструментите. Въздействието върху него е толкова силно, че в творчеството му трайно навлиза и джазът.


"За всеки един инструмент, забелязах, музикантът прави характерни движения. Саксофонистът – с изключително богати движения, очите са затворени. Певицата също е със затворени очи. Барабанистът направо танцува. Всичко това се опитвам да предам в една статична картина. Опитвам се да предам движенията на един цигулар, какъв танц описва с ръцете си и с инструмента, който държи. Това е един жанр, който за мен няма да приключи, защото обичам тази музика и много уважавам музикантите. За мен това е един изключителен труд. Те са посветили целия си живот на един или два  инструмента. Това в мен буди уважение", споделя творецът.

Чрез произведенията си Вили Николов зарежда зрителя с позитивна енергия, чрез светлината и усмивките в тях ни провокира да търсим, да откриваме хубавото, забавното и комичното, което ни заобикаля, и което по инерция пропускаме. Стила си на рисуване той определя така:


"Наричам го приказен сюрреализъм с гамата на залеза, на изгрева, на червената земя, осветена от силното слънце. Приказен, защото винаги има някакво намигване от природата или от архитектурата дори. Имам едни къщи с усмивки, които трябва да се открият къде са. Като хора са къщите. Винаги има някаква закачка, зрителят трябва да изследва моите картини много внимателно, за да види какво има скрито."

В съзнанието на художника съществуват паралелно множество идеи и нерядко ще видите едновременно няколко проекта върху едно платно. Напоследък обаче картините му постепенно се променят.


"Един минимализъм започва в моето изкуство. След многото детайли, след многото повествование от няколко години започвам да изчиствам платното. Повече фон, повече чистота. По-кристални стават платната. Започвам да рисувам с лед, с пара, със слънчева светлина, с не толкова детайли. Преди рисувах с много сложни композиции – например, кръгова композиция с още няколко кръга в нея. Задължително трябваше да има много неща, много детайли. Сега започвам да изчиствам изкуството към по-кристално, по-спокойно и, надявам се, по-извисено, сподели с нас художникът Вили Николов.

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимки: личен архив

По публикацията работи: Иван Петров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

НАТФИЗ "Кр. Сарафов" ще бъде домакин на голяма конференция на FilmEU през юни

Каква би била мотивацията във време на политически кризи, войни, мигрантски натиск и неясно бъдеще, да мечтаеш за единен Европейски университет за кино и медии? Една образована и културна нация е много по-трудно манипулируема и по-устойчива на..

публикувано на 02.04.25 в 08:15

Албанският режисьор Роберт Будина: Зрителите трябва да гледат дълбоко

През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български фестивали и обратното. Това показва нарастващото артистично взаимодействие между двете страни, което носи..

публикувано на 31.03.25 в 12:55

Българският културен институт в Париж "разказва" България на кино

"Ако България ми беше разказана" – под това заглавие в Париж започва новата инициатива на Българския културен институт във френската столица в партньорство със Синематеката за документално кино към Обществената библиотека (Bpi) на Центъра "Жорж..

публикувано на 31.03.25 в 11:15