"Настанаха по-добри дни за Преспа. По времето, когато Стоян Глаушев дойде в града, току-що бе отминала голямата чума. Такова усилно време беше – нямаше спасение и мнозина преспанци забягнаха по селата, по планините наоколо, върнаха се там, откъдето бяха дошли дедите им." (Начало на "В тъмни времена" – II част от "Железният светилник")

Корените, семейството, историята са здравата основа, на която човек стъпва, за да се изправи в трудни времена. Думите, с които започва втората част „В тъмни времена“ на един от най-известните български романи "Железният светилник" претворяват в слово идеята за възкръсването на човешката вяра в делника. Написан от Димитър Талев в средата на миналия век, романът поставя началото на т.нар. преспанска тетралогия на автора, заедно с "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам", и представлява първи и уникален по обхват и дълбочина в българската литература епос за Илинденско-Преображенското въстание и за българската борба за църковна, светска и политическа независимост. 

Литературен образец в родната ни история, който Димитър Талев пише през годините на изолация в село Луковит, след политически гонения и репресии, заради позицията му по "македонския въпрос" в социалистическа България. Самият той приживе казва, че образите в романите му нямат реални прототипи, а са събирателни образи на Живота. Впечатляващи личности от неговото детство в родния му Прилеп, днес в Република Северна Македония, който според мнозина изследователи на творчеството му е и измисленият град Преспа в книгите. Именно бащината къща и нейният двор са мястото на "страстите" на Глаушевия род.

• Димитър Талев и “Железният светилник”, или последният възрожденец, написал сага за балканската душа

Днес всеки българин познава "Железният светилник", романът се изучава в училище, а Димитър Талев неведнъж е определян като последния възрожденец на нашето време.

Друга е историята на къщата на писателя в Прилеп. Онова балканско парче земя, на което се ражда талантът, век по-късно е оставено в забвение. "Трябва да сме щастливи, че тази къща изобщо е оцеляла до наши дни“, казва пред  БНР издателят и вече депутат в 49-ото Народно събрание Манол Пейков. След множество благотворителни кампании в помощ на пострадалите от войната в Украйна, и от земетресенията в Турция, Пейков „прегръща“ нова кауза – откупуването на къщата на Димитър Талев в Прилеп.

"През последната година ми се довериха над 17 хил. души и успях да събера над 3 млн. лв. за различни каузи. Реших, че ако държавата е пасивна, някой трябва да прояви активност, и този някой е гражданското общество. След като толкова много хора ми се доверяват, аз съм длъжен да предприема някакви стъпки. Просто сме щастливи, че тази къща е оцеляла до наши дни. Запазена е оригиналната ѝ фасада, но за жалост, самата къща е в много тежко състояние. Покривът е протекъл. Всичко е много сериозно западнало, дворът също, но къщата се крепи. Все още не е заплашена от саморазрушение. Говорим за 2/3 от къщата. Другата 1/3 по наследствен път е стигнала до друг собственик. Шансът ни в момента е да откупим тези 2/3. След това, стъпка по стъпка, по възможност да придобием и останалата 1/3. Ако е възможно – да реставрираме къщата и да я запазим за поколенията. Това е много важен български паметник", казва Пейков пред репортера Спас Крайнин. 

• Димитър Талев, Прилеп и прилепчани

Снежана Аческа придобива къщата като наследство от семейството на своя покоен съпруг, които я купуват от майката на Талев (семейството му са известни в Прилеп с фамилията Палисламови) през 1926 година. Колкото и да е удивително, в Северна Македония, че дори и в родния му Прилеп, Димитър Талев е почти непознат, обяснява Манол Пейков. Снежана, която се заселва в къщата в началото на 1970 г. научава, по думите ѝ, съвсем случайно в чия къща живее, благодарение на учителка от пловдивската гимназия "Димитър Талев", която се свързва с нея с молба да посети къщата с група ученици. Оттогава хиляди българи са идвали да се преклонят пред родното място на писателя.

Желание за купуването на имота има и от турската държава. Преди семейството на Димитър Талев да се сдобият с мястото в края на 19-и век то е било собственост на турски бей и къщата е важна и от гледна точка на турската история, разказва Манол Пейков. Но, по думите му, самата собственичка Снежана Аческа е дълбоко убедена, че старината трябва да бъде българска собственост, защото значимостта ѝ за България е много по-голяма.

През годините различни български организации и личности са правили опит да откупят къщата и да събудят съвестта на държавата. "Засега това не се получава по административни причини и ценностно разминаване", казва издателят. Но гражданското общество, което той обединява с начинанията си, е на път да го направи. За по-малко от месец фондация "Манол Пейков и приятели" успява да събере над 180 хил. лв., които са достатъчни за откупуване на тези 2/3 части. Първоначално определената цена на къщата е била 100 хил. евро, но в частен разговор с Манол Пейков и уверението, че тя ще отиде в ръцете на българи, Снежана Аческа се съгласила да намали исканата сума на 80 хил. евро.

"На мен ми се иска да съберем още ресурс, за да отправим една смислена оферта за другата 1/3 и да започнем работа по плановете за реставриране. Хубаво е да има предварителен ресурс за това. Със сигурност средствата са достатъчни, за да отида пак до Прилеп с адвокатите ми, за да проверим още веднъж дали българската фондация може да стане собственик на имота и земята под къщата, което също е много важно, и че не се налага създаването на македонска фондация. За мен е важно всичко да става по най-прозрачен и директен начин. Това е важно и за хората, които ми се доверяват, следят проекта и даряват за него" – обяснява избраният за депутат с граждански преференции на вота в Пловдив Манол Пейков. И допълва, че за него делата са това което определят, намеренията на един човек или организация. И като ехо отеква заветът на Апостола на свободата Васил Левски – "Дела трябва, а не думи":

"Моето желание в частност е къщата да се превърне в писателска и преводаческа резиденция. Това е много хубав формат, защото той позволява нещата да се правят по един смислен, човечен начин. Той носи качество, защото когато едни талантливи хора прекарат две, три седмици или месец на едно място те се свързват с него и то става част от тяхната памет и много често то се появява в техните произведения. Със сигурност е добре една част от къщата, която откупуваме и в която има общо 15 стаи, поне 2-3 от тях да бъдат отделени за музей, така че хората, които я посетят да видят не само чешмата на двора и камъка, в който е издълбано името Тале Палисламов, бащата на Димитър Талев, и годината – 1898-а, което само по себе си е страхотно, но и да влязат вътре, да стъпят на тази земя и да разгледат символичната сбирка. 

Това е първоначалният замисъл, но той, разбира се, до голяма степен зависи от разговорите ни с местните хора, от правилата и законодателството на Република Северна Македония."

Текст: Весела Кръстева (използвано е интервю на Спас Крайнин, БНР-"Хоризонт")

Снимки: БГНЕС, Facebook / Manol Peykov