Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великден идва с мирис на козунак по „Рецептите на баба”

Снимка: Facebook/ Рецептите на баба

С наближаването на Великден, традиционният конкурс за детска рисунка „Рецептите на баба“ отново представя истински кулинарни находки, които деца от цяла България събират и изпращат лично на организатора – майстор-готвач Пеньо Иванов и  фондация „Пазител на традицията-Пазителите“.

Всъщност, идеята за кулинарния конкус, в допълнение към този за детска рисунка, идва съвсем естествено, след като шеф Пеньо Иванов получил разнообразни рецепти за бабините гозби, без които семейните празници не биха били така истински. Тази година е петнайста по ред за конкурса за детско творчество, а сюжетите и героите в творбите са си все същите, но прави впечатление желанието, с което децата пресъздават в ярки цветове хората от семейството. Там са бабата, дядото, малките братчета и сестричета, а не липсват и домашните кучета и котки, които дават повод за усмивка в картините.

Но да успееш да отсееш най-добрите, сред всички 1070 рисунки, на деца и то в различна възраст, се преврърна в отговорна и трудна задача за авторитетното жури. В него, тази година присъстваха опитни педагози, преподаватели от Художествената академия и журналисти.

И понеже в основата на конкурса за детска рисунка „Рецептите на баба” стои идеята за родовата памет и запазване на старите български традиции, затова и в навечерието на Великден се насочваме към темата за хляба, който на този прекрасен празник на празниците тържествува на масата с много сладост и богат аромат. „Когато става дума за козунак, това е вид обреден хляб, независимо че е по-различен от содената питката или погачата” – отбелязва майстор Пеньо Иванов:

„В тази връзка е много полезно човек да прави хляб. Всеки трябва поне веднъж в живота си да замеси хляб. Това е ритуал. Научих го когато се запознах с един много специален за мен майстор, в началото на 90-те. Той казваше, че човекът е като хляба. Когато познаваш психологията, мисленето на човека, ти ще бъдеш и по-добър хлебар. С човека, когато се държиш добре, когато му създадеш комфорт, ти ще имаш и добри взаимоотношения. Можеш да замесиш хубаво тесто за хляб, когато хванеш тестото, да го намачкаш, да усетиш целия процес, за да стигнеш до изпичането на хляб. В миналото хлябът се е правел в големи нощви, там е преседявало тестото цяла нощ и това е помагало за хубавата ферментация, тя е бавен процес. Тъкмо ферментацията е тайната и на добрия вкус на козунака. Там има мляко, масло и допълнителни продукти, стафиди, ядки, сладка, всичко има значение при ферментацията“.

От всички рецепти, които майстор Пеньо Иванов получава в писмата за конкурса „Рецептите на баба“, той най-високо цени тези, които предават стари традиционни български ястия. Въпреки че познава голяма част от българската кухня, все още се появяват рецепти, които изненадват и опитен готвач. Най-хубавото от наследството на старите майстори е това, че с минимален ресурс от продукти, се получават учудващо вкусни и лесни за приготвяне ястия. „За една рецепта много бързо може да се разбере колко е автентична, колко е градска или пък от съвременна кухня, няма как да се сбърка, особено когато идва от определен регион на страната,” пояснява Пеньо Иванов:

„Защото едно време ястията са били много прости откъм съставки и технология на приготвяне. Аз се възхищавам на старите хората, които не са били от най-богатите, но са комбинирали малкото налични продукти, в различни варианти, за да получат богато разнообразие. Имам и моя любима рецепта, тя е от Свищов и когато става дума за „Рецептите на баба” винаги я споменавам. Там една баба ни показа как се прави халва от царевично брашно, а тази година за конкурса беше изпратена подобна рецепта. Това много ме зарадва, защото показва, че традицията е жива и се пази в семействата. Това, което ми беше забавно между рецептите, които дойдоха тази година е, че дойде такава за „Козунак без бой”. Явно на някого вече много му е омръзнало биенето на тестото в масата, за да бухнат козунаците. Затова си е направил собствена технология „без бой”. Има теория, че удрянето на тестото върху масата влияе върху скорбялата в зърното, качеството и вкуса на печивата. Доколко тя е обективна е друг въпрос, защото в науката тази полза не е доказана. Безспорно българският народ е мъдър, наследил е и традиции от много племена и народи, минали по нашите земи. В този смисъл, дори и нещо, което научно не е доказано, можем спокойно да се доверим на усета за замесване на хляб, наследен от предците ни”.

Снимки: Facebook/ Рецептите на баба


По публикацията работи: Михаил Димитров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: читалище „Искра 1898“ - Борово

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..

публикувано на 26.11.24 в 10:30

Пазарът като културен феномен вчера, днес и утре

Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..

публикувано на 07.10.24 в 10:30

Празник на занаятите на Самоводската чаршия във Велико Търново

Над 80 занаятчии представят майсторството си в Нощта на Самоводската чаршия във Велико Търново, съобщава БТА. До 23 септември Фестивалът на занаятите ще представи традиционни и нови техники в различни сфери на бита. Сред тях са ателиета за изработка..

публикувано на 22.09.24 в 10:35