На 24 април се навършиха 82 години от рождението на Недялка Керанова – един от най-забележителните гласове в българския фолклор, отишла си без време от нашия свят през 1996 г. Напомни ни за нея нашият слушател и приятел от САЩ Норис Балабанян, чийто род е от Хасковско, откъдето е и самата изпълнителка. "Нейният глас, като никой друг, винаги ще ни напомня за неповторимата красота на Тракия, хилядолетната й култура и богати музикални традиции" – написа до Радио България Норис, изпращайки чрез нас съболезнования до дъщерята и рода на Недялка Керанова от името на всички хасковлии и тракийци, включително и от многото потомци на българи от Беломорска и Одринска Тракия, живеещи днес в Северна Америка.
Недялка Керанова е родена в с. Татарево, Хасковско, на 24 април 1941 г. На 13-годишна възраст получава първото си отличие и заедно с именитите по онова време Магда Пушкарова и Борис Карлов започва да пътува и да пее из България – на сватби, народни веселия и други празненства. През 1956 г. тя е приета за солистка на фолклорния ансамбъл в Пловдив, а не след дълго и великият Филип Кутев я кани в големия Държавен ансамбъл за народни песни и танци в София, където работи около осем години.
Определят я като доайен на българската сватбарска музика. И това не е случайно, защото баща й Тодор Керанов е бил известен сватбарски музикант – цигулар в оркестъра на легендарния Рамадан Лолов. Инструменталните групи, съпровождащи различни семейни празници, съществуват у нас още отпреди Освобождението през 1878 г., но през 60-те и 70-те години на м.в. тази традиция преживява същински разцвет.
Недялка Керанова е сред певиците, които се реализират именно в тази характерна фолклорна практика. По думите на редица музикални специалисти, Недялка Керанова е създател на свой собствен вокален стил, със специфичното вибрато и начин на пеене. Днес тя има многобройни последователи и дори – имитатори.
Вижте документален запис на изпълнение на Недялка Керанова от фолклорния събор "Тракия пее и танцува" през 1966 г.
Съставил: Красимир Мартинов
Започне ли да застудява, идва време за слагане на туршията. Приготвянето на този зимен деликатес в домашни условия е широко разпространена традиция и почти няма българско семейство, което да не слага на трапезата си тези вкусни зеленчуци,..
Българите сме сред малкото народи, които имат свой празник на духовността — Денят на народните будители. Отбелязваме го всяка година на 1 ноември, за да отдадем почит, но не на владетели или военни герои, а на хората на духа – онези българи,..
Денят на св. Димитър – 26 октомври, се празнува из цяла България, а мощите му, съхранявани в Солун, са постоянен обект на преклонение от българите, които често пътуват в Северна Гърция. В народния календар Димитровден се свързва с края на..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност