Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"130 години Народен музей" – нов поглед "зад кулисите" на първия етнографски музей в България

Впечатляващата изложба, посветена на личностите и колекциите, които те са проучвали, събирали и представяли, ще посреща посетители до май 2024 г.

16
Снимка: Десислава Семковска

Идеята за създаване на музей, който да съхрани историята на България, вълнува умовете и сърцата на наши видни възрожденци още преди Освобождението (1878 г.). Реализирана е през 1892 г., когато в София се създава Народният музей. През 1906 г. той се разделя в самостоятелните Археологически и Народен етнографски музей, преименуван по-късно в Национален етнографски музей (НЕМ). Пръв негов директор е бащата на българската етнография Димитър Маринов.

В продължение на дълги години високо ерудирани специалисти градят музея по образец на западноевропейските музеи и успяват да съберат огромна колекция, сочена за една от най-богатите и разнообразни на Балканите. За обектите от колекциите, преплетени с биографиите на хората, които са ги проучвали, събирали и представяли, разказва експозицията "130 години Народен музей".

Макет на крепостта „Баба Вида“ от сребро – подарък на цар Фердинанд от видинчани

"Изложбата е посветена на основателите на музея – обяснява гл. ас. д-р Иглика Мишкова, по чиято идея е реализирана впечатляващата експозиция. – Посетителите ще научат повече за хората, свързали своя жизнен и професионален път с музейната работа. Опитахме се да излезем от рамките на нашите предшественици-основатели на музея, които са събирали и представяли преди всичко българите, и то православното население. Решихме да включим и останалите общности, които живеят на територията на страната, както и скромна колекция от чужди артефакти."


Експозицията представя нов поглед „зад кулисите“ на музейната работа, защото през годините в него работят изявени изследователи и общественици, представители на българската интелигенция, писатели, поети, композитори, художници.


"Ентусиазмът на нашите предшественици е изключително заразителен, те минават през невероятно труден път и до голяма степен и професионалната, и личната им съдба е обвързана с предизвикателства от променящите се политически и идеологически парадигми. Всеки от тях е вложил душата си в този музей, който до известна степен е основата на абсолютно всички музеи в страната" – категорична е Иглика Мишкова.

Забележителни са усилията им в проучването и събирането на обекти за музея след Втората световна война. На 30 март 1944 г. София преживява най-тежката бомбардировка в историята си. Падналите снаряди разрушават и сградата на Народния етнографски музей. Безвъзвратно са загубени обектите от експозицията, архив и библиотека, а известна част от колекциите са евакуирани и спасени.


Тогавашният директор – етнографът Христо Вакарелски поема отговорността да възстанови унищоженото културно наследство. Набавят се жито и готови фабрични материали, които етнографите товарят на камиони и започват своите пътувания по селата, за да съберат вещи за бъдещите колекции на музея. Заменят жито, платове, чорапи и др. срещу носии, покривки, черги и килими.

Огромна роля изиграват и командированите в НЕМ учители и художници:


"Всички художници след войната се завръщат в музея, минават специален курс, проведен от Христо Вакарелски и след това се отправят на терен, за да документират явленията от културата в различни краища на страната. А всеки един от обектите в музея е изрисуван от тях в приказни акварелни работи – "паспорти" на придобитите артефакти, попълнен от етнографите и подпечатан с личния печат на директора – разказва д-р Мишкова в интервю за Радио България. – Посетителите на изложбата могат да се запознаят със 130 лични истории, да прочетат любопитни разкази за всички тези хора, написани от техни съвременници, техните собствени разкази, малко повече да надникнат в личното им житие и битие."


Следвайки създадения преди век План за събиране и представяне, изработен от първия директор на НЕМ Димитър Маринов, всяка експозиционна зала на изложбата "130 години Народен музей" е посветена на различна тема, свързана с етноложкото и историческо познание. Сред тях са отдели като История, Вяра и суеверия, Облекло и текстил, Народна музика, Покъщнина, Войнство и др.

Пафти, подарени на директора Стефан Костов от служителите на музея през 1937 г.

"Неговият план включва и създаването на етнографически сад, подобно на сегашните музеи под открито небе. Тази идея присъства в плановете на всички музейни уредници чак до 70-те г. на ХХ век. Един от мащабните планове е от годините на социализма, когато се е предвиждало създаването на подобен комплекс в близост до Драгалевци. Преди това Христо Вакарелски подготвя проект, при който от мястото на сегашния паметник на Съветската армия и до днешното НДК цялото пространство около канала е трябвало да бъде етнографски парк на открито заедно с нов етнографски музей – разказва Иглика Мишкова. – Всички тези планове, за съжаление, никога не се реализират."

Личният печат на Христо Вакарелски, печат на директора на НЕМ и на Народния етнографски музей

През 1954 г. Националният етнографски музей е настанен в бившия Княжески дворец – една от най-старите и с най-интересна история сгради в София. До днес музеят се помещава в източното крило, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство. А сътрудниците на музея продължават да съхраняват обектите и да търсят най-привлекателния начин, по който да ги представят на публиката.

Вижте още:

Снимки: Десислава Семковска
По публикацията работи: Анна Фуцкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

НАТФИЗ "Кр. Сарафов" ще бъде домакин на голяма конференция на FilmEU през юни

Каква би била мотивацията във време на политически кризи, войни, мигрантски натиск и неясно бъдеще, да мечтаеш за единен Европейски университет за кино и медии? Една образована и културна нация е много по-трудно манипулируема и по-устойчива на..

публикувано на 02.04.25 в 08:15

Албанският режисьор Роберт Будина: Зрителите трябва да гледат дълбоко

През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български фестивали и обратното. Това показва нарастващото артистично взаимодействие между двете страни, което носи..

публикувано на 31.03.25 в 12:55

Българският културен институт в Париж "разказва" България на кино

"Ако България ми беше разказана" – под това заглавие в Париж започва новата инициатива на Българския културен институт във френската столица в партньорство със Синематеката за документално кино към Обществената библиотека (Bpi) на Центъра "Жорж..

публикувано на 31.03.25 в 11:15