Стотици земеделци от цялата страна се събраха в местността Янини грамади, край с. Славовица, за да почетат паметта на Александър Стамболийски, по повод 100-годишнината от жестокото му убийство.
При управлението на Стамболийски (1920-1923 г.) се извършват ключови реформи, приети са 316 закона, които извеждат България от втората национална катастрофа и създават работеща икономика и повишават стандарта на живот и установяват икономическа стабилност, припомнят „Обединените земеделци“.
В трудните следвоенни години, правителството на Стамболийски е прието като единственото решение за излизане от кризата. За подкрепата към земеделския водач красноречиво свидетелстват и думите на Султана Рачо Петрова, наричана „първата българска дипломатка“, за родолюбивата ѝ дейност сред чуждите мисии в страната ни.
“... Управлението отиваше все по-наляво – отбелязва тя в спомените си. – Тогава изпъкна фигурата на г-н Стамболийски. Ето човека, той ще спаси положението! …Държавните мъже от буржоазните партии предават покорно властта на новия Стамболов. Чуждата преса е във възторг и в един от броевете на “Le bonsoir” срещам фразата: “Из развалините на България израсна един нов гений, който ще я спаси.” Дай Боже, си казвам аз, дано да я спаси, та ако ще нас всички да избие!“
Въпреки възторга на мнозина, представителите на буржоазията, на които Стамболийски е отнел редица привилегии, с презрение забелязват как ложите в театрите са препълнени със „селяни и селянки“. А това, което прелива чашата на негодуванието им е заканата да осъди всички национални предатели и бивши министри, уличени в подкупи, убийства и тайни заговори. Водачите на ВМРО също са настроени срещу него, защото ги обвинява за „всички политически зверства в България“ и обявява, че „няма да воюва“ със сърбите, „заради македонците“.
На 14 юни 1923 г., няколко дни след Деветоюнския преврат, в къщата им на 3 км от село Славовица, Стамболийски и неговият брат Васил са убити. И въпреки, че е прободен 97 пъти с щик, преди да издъхне, земеделският водач се подписва с кръвта си на стената на къщата.
След убийството му, започва кървава разправа с последователите му от режима на проф. Александър Цанков.
Днес, сто години по-късно, земеделците и гостите на националното поклонение поднесоха венци и цветя в костницата на Александър Стамболийски, в местността Янини грамади.
Сред официалните лица бяха Кирил Петков и земеделският министър Кирил Вътев, които изтъкнаха, че българското земеделие трябва да бъде превърнато в национален приоритет.
На 13 януари Православната църква чества светите мъченици Ермил и Стратоник, свети мъченик Петър Анийски, свети преподобни Максим Кавсокаливит, преподобни Иринарх Ростовски. Зетят на Константин Велики (306-337 г.) - император Ликиний..
Боянската църква ще бъде привлекателен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО , които ще се съберат в София през юли тази г одина . Храмът "Св. Никола и св. Пантелеймон" е един от културните..
На 12 януари Православната църква чества света мъченица Татяна, свети Сава Сръбски, свети мъченик Мертий, преподобна Евпраксѝя Тавенска. Света мъченица Татяна произлизала от знатно и богато римско семейство, което я възпитало от ранно..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от..
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в..
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като..