Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Повишена бдителност за качеството на морската вода заради взривения язовир "Каховка" в Украйна

Министърът на екологията: Няма притеснения за летния туристически сезон

Снимка: БГНЕС

Разрушаването на стената на язовир "Каховка" в Украйна предизвика екологична катастрофа, чийто мащаб излиза извън пределите на страната и в различна степен ще окаже въздействие и върху близките държави.


Засега няма данни за замърсяване в българската акватория на Черно море, показват данните във всекидневния бюлетин на екологичното ни министерство. Ведомството обаче повиши своята бдителност, разполагайки три нови пункта за мониторинг в бреговата зона освен досегашните в Дуранкулак, Шабла и Калиакра.

Водите, изтекли в Одеския залив и навлезли в северозападния шелф на Черно море, все още не са се придвижили достатъчно на юг, за да предизвикат замърсяване, потвърди пред БНР морският еколог от Българската академия на науките д-р Димитър Беров. Благодарение на прогнозите за океанските и морските течения и ветрове учените с точност ще узнаят кога тези водни маси евентуално ще достигнат нашия бряг. Ако това все пак се случи, концентрациите на химикали и други замърсители ще бъдат доста по-ниски от тези, които биха създали сериозен риск за здравето или биха имали токсичен ефект, смята специалистът.

Димитър Беров
"Има един друг елемент на замърсяването и това са плаващите отпадъци – добавя Димитър Беров. – Те понякога се придвижват по-бързо, включително заради вятъра, затова можем да предположим, че ще видим първо тях. Става дума за пластмаси от бита, от земеделието, както и други строителни материали, защото в района на река Днепър са унищожени много съоръжения. Евентуално до няколко седмици подобни плаващи отпадъци могат да достигнат до нашия бряг."


А това отнася ли се за откритите в морската вода край Одеса салмонела и патогени, предизвикващи чревна инфекция?

"Не знам дали изобщо можем да очакваме такива патогени във водата да достигнат чак до българския бряг – все пак говорим за разстояние от над 400 км – отговаря ученият. – Хубавото е, ако въобще има нещо хубаво в тази ситуация, че изхвърлените от река Днепър патогени и органична материя се разграждат от морските микроорганизми. Освен това има и фитопланктон, който консумира замърсителите. Предполагам, че тези патогени ще си останат локален проблем в района на Одеския залив."

Освен да разчитат на естествените самопречистващи функции на морските екосистеми – те да открият, уловят и разградят тези вредни вещества, от важно значение е също учените и отговорните институции да следят постоянно замърсителите в различните им аспекти. Необходимо е да продължи мониторинговата програма по крайбрежието, както и да се проследява какво се случва в открито море, смята Димитър Беров.

"С моя заповед имаме специално създаден координационен център за казуса с "Каховка"посочи в тази връзка министърът на екологията Юлиан Попов. – Всички свързани институции работят, в контакт съм и с правителствата на Румъния, Молдова и Украйна. Разработени са модели, с които не просто следим настоящата ситуация, но и какво е вероятно да се случи в следващите дни. Разбира се, вземат се проби от водата, но те не са достатъчни, затова се правят сателитни наблюдения. За момента няма притеснения за летния туристически сезон."


По повод появилите се информации за запитвания на чужди туроператори относно качеството на водата по българското Черноморие; за опасенията на екоактивисти, че замърсяването може да доведе до прекомерен цъфтеж на водораслите и морето да стане непривлекателно за къпане; за концесионерите, които създават паника, за да искат опростяване на таксите Димитър Беров съветва:

"Най-важното е да се вземат решения, опиращи се на научни изследвания и на проверени факти." По думите му, в интернет постоянно циркулират слухове и фалшиви новини, затова е добре и летовниците, и заетите в сферата на туризма да се информират от надеждни източници – институциите, занимаващи се с изследването на Черно море.

Текст: Диана Цанкова (по интервюта на Веселина Миланова, БНР- “Хоризонт” и Ася Чанева, БНР-“Христо Ботев”)

Снимки: БГНЕС, ЕПА/БГНЕС, Ася Чанева

По публикацията работи: Иван Петров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

43% от българите очакват с оптимизъм в личен план 2025 г.

Оценките на българите за изминалата година в личен план трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света. Според 22% от сънародниците ни 2024 г. е била по-добра за тях и семействата им, срещу 24% - по-лоша. 54% не намират промяна...

публикувано на 26.12.24 в 16:05

В село Могиляне почетоха жертвите на Възродителния процес

С голям възпоменателен митинг край кирковското село Могиляне беше отбелязана 40-тата годишнина от протестите на българските турци срещу т.нар. Възродителен процес и насилствената смяна на имената им. Сред присъстващите на митинга бяха и представители на..

публикувано на 26.12.24 в 13:54

Редица населени места в страната са без електричество след обилния снеговалеж

Заради обилния снеговалеж от вчера без ток са жители на столичния квартал Драгалевци, вилните зони "Килиите", Симеоново-Драгалевци, "Ярема", както и селата Владая, Плана, Пасарел, Железница, Бистрица, намиращи се около София. Град Самоков и курортът..

публикувано на 26.12.24 в 12:41