Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Баниците, зелевите сарми и киселото мляко са неотменна част от богатото ни кулинарно наследство

Снимка: Pixabay

По света кулинарията върви ръка за ръка с туризма, превръщайки се в печеливша мегаиндустрия, която захранва цели сектори от местните икономики. Вкусната традиционна храна е неотменна част и от туристическата мозайка на България. Затова типичната нашенска кухня е популярна не само сред българите, но и сред чужденците. "Колкото е по-богата историята на една държава, толкова по-богата е и самата й кухня", казва кулинарният експерт Стефан Стефанов в интервю на Милена Воденичарова от програма „Христо Ботев“ на БНР и добавя:

"Има сведения от III-IV в. пр. н.е. за храните по нашите земи, които били населявани от траките. Те се занимавали предимно със земеделие и скотовъдство. Ловът бил занятие на богатите и знатните родове. Различните племена тогава произвеждали жито, лимец, също и ечемик, ръж, вриз, (сегашното му име е ориз). Предците ни съхранявали храните в подобия на днешните фризери, които представлявали подземни стаи, или изби, мазета, позволяващи по-дългото запазване на качеството на продуктите."

През 1870 г., когато България все още е под Османско владичество, излиза първата книга с български рецепти, издадена от Петко Рачов Славейков. В нея са описани различни рецепти и начини на приготвяне на храни и напитки, които отразяват традициите и културата на българите през вековете. „Ако консумираме традиционни български храни, ще бъдем здрави, сити и ще изглеждаме добре, както преди стотици години“, казва Стефанов и добавя:


"Преди години така сме съчетавали храните, че сме имали най-много столетници на континента и сме живеели дълъг и пълноценен живот – твърди Стефанов. – Като пример мога да дам нашенските зелеви сарми. Те помагат за храносмилането, понеже киселото зеле е естествен пробиотик и намалява риска от рак. Антиоксидантите в киселото зеле и зелевия сок, пък спомагат за елиминирането на свободните радикали, считани за една от причините за образуване на ракови клетки. Също така консумацията на зелеви сaрми помага за борбата с килограмите, заради балансираното съотношение между въглехидрати и мазнини. Същото важи и за други български храни."

Наред със зелевите сарми и мусаката, сред най-характерните традиционни храни за българите са киселото мляко и солените и сладките баници. Тези ястия са част от националното кулинарно наследство и се приготвят в много домакинства и ресторанти в страната.

Стефан Стефанов и колегите му обикалят България и събират стари рецепти. Така попадат на стотици начини за приготвяне на баница. „Приготвянето й може да отнеме от 1 до 7 часа“ – твърди кулинарният експерт. А най-високо ценена и трудоемка е т.нар. баница с … кокошка:


"За нейното производство трябват някъде около 7 часа. Самата кокошка се вари, обезкостява, реже се на много малки късчета, точат се фини кори – 25 на брой, след което се реди плънката – обяснява Стефанов. – Самото изпичане на баницата отнема над 2 часа и половина. Докато се пече, баницата се полива с бульона от кокошката. Друга интересна рецепта за баница, това е традиционната  сладка баница от гложенския край. Тя се прави с козе сирене, но е и сладка, заради със специалния захарен сироп, с който се сиропира, след като се изпече. Така се получава уникален баланс между сладко и солено" – казва в заключение Стефан Стефанов.

Вижте още:

Текст: Венета Николова

Снимки:  Pixabay, Facebook /HistoricalPark.BG, архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Фестивал на лавандулата ни потапя в пасторалната красота на село Средно градище

Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..

публикувано на 14.06.24 в 08:15

Спасовден е сред любимите празници на българите

На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...

публикувано на 13.06.24 в 06:25

Националното откриване на жътвения сезон е в село Златитрап

В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...

публикувано на 11.06.24 в 07:30