"Вие сте съвременни будители – далеч от дома съхранявате българския дух и го пренасяте през годините". С тези думи министърът на образованието проф. Галин Цоков се обърна към присъстващите на откриването на годишната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Минути по-късно той връчи и новоучреденото отличие на МОН, олицетворяващо думите му – наградата "Пробуда". Първи носител на статуетката, дело на Вежди Рашидов, стана Снежина Мечева, съосновател и говорител на АБУЧ от създаването й през 2007 година и дългогодишен директор на българското училище "Иван Станчов" в Лондон.
"Наградата е една и първа, но ние сме много, които я заслужават – каза специално за Радио България Снежина Мечева. – Колегите ми, може би заслужават и повече от мен тази награда. Сам човек нищо не може да направи. Трябват съмишленици и комуникация между неправителствените организации и държавата. Ние го постигнахме и в много отношения сме пример, че това може да се случи. Свикнали сме да недоволстваме от една или друга институция, но нека не забравяме, че в много отношения институциите са хора, които могат да бъдат спечелени. Стига ние да го заслужим."
През целия си професионален път Снежина Мечева отстоява каузата "България". Кауза, която вътре в пределите на родината често пъти ние забравяме. "И това е нормално", казва ни г-жа Мечева:
"Когато те "скъсат" от там откъдето си тръгнал, където си кърмен, възпитаван, от там откъдето ти си направен човек – това не може да бъде зачеркнато, но го цениш, когато го загубиш. Отивайки в чуждата страна, ти искаш да съхраниш своето национално самочувствие, което ти е подарило и твоето лично. И започваш да се бориш. Но нека не се възприема нашата носталгия с иронична усмивка, защото всъщност това е едно огромно, силно завладяващо чувство, което ни прави българи. Към него трябва да се отнасяме с афинитет, защото от нас зависи, човеците, където и да сме по света, да покажем, че българското заслужава уважение."
И Снежина Мечева прави точно това вече 35 години. Родена в София, тя завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в продължение на повече от десет години работи като редактор и монтажист в документалното кино. В края на 80-те години на XX век съпругът й получава предложение за работа във Великобритания и цялото семейство се премества да живее в Лондон. Но връзката с България остава. През 1989 г. Снежина Мечева става преподавател в Българското училище към посолството ни в Лондон, а две години приема отговорността да бъде директор на учебното заведение. Плод на усилията й през годините са многократно увеличеният брой възпитаници на българското школо, откриването на гимназиални паралелки и предучилищни класове за деца от 4 до 6-годишна възраст.
Не закъснява признанието от институции, както и отличия за самата Мечева, сред които наградата на ДАБЧ "Българка на годината – 2013", Почетната грамота на МОН "Неофит Рилски", Златен почетен знак на МВнР и други.
Последната перла в короната на българката с кауза е наградата "Пробуда". С нея се поставя и началото на нов етап от развитието на българското училище "Иван Станчов" в Лондон. Пътят продължава, но без Снежина Мечева. След 16-годишна дейност тя се оттегля и от поста си на говорител на АБУЧ заедно с досегашния председател – д-р Ирина Ботева-Владикова. Двете остават почетни членове на Асоциацията, която създадоха.
"Една от най-големите заслуги е, че благодарение на моите деца съм станала баба. Толкова е хубаво да имаш внучета и да имаш време най-накрай да бъдеш повече с тях, отколкото с делото. На делото дадохме достатъчно, всички ние, и сега е време да се върнем при семействата си и да им дадем онова, което не сме могли през годините. Сега е ред на младите да се изявят и те да докажат, че не са един и двама, които са незаменяеми и единствени. Не, много сме! И сега е времето на младите да продължат пътя и който заслужава да го извърви докрай."
От август 2023 г. председателството на АБУЧ поема Петя Цанева, основател и директор на първото българско неделно училище “Св. Иван Рилски” в Мадрид. За говорител е избрана Eвелина Аврамова, основател и директор на Българско училище "Васил Левски" – Саарбрюкен, Германия. Новия състав начело на организацията – вижте ТУК.
Веднъж като си закачил сърчице за дадена кауза как може да се откачиш? – риторично пита Снежина Мечева и уверява наследниците си, че ще бъде насреща за всякаква помощ и съвет и с пълната увереност, че делото на Асоциацията ще бъде продължено. "Съградили сме нещо голямо, което трябва да продължи. Всички това казаха – ние сме институция" – удовлетворена е Мечева. Няма притеснения и за българското училище в Лондон, което тази година чества 35 години от създаването си.
"Училището ни е сред водещите български неделни училища по света не защото Снежина Мечева е негов директор, а защото имаме невероятен екип от професионалисти. Всяка една от моите колежки е безценен кадър. Всяка една работи на максимума на своите възможности и енергия и в много отношения те ме превъзхождат. Но това е хубавото, че когато има отдадени хора, всеки силен в своята област и готов да помогне, пъзелът се получава. В Лондон това го направихме и аз не се притеснявам. Училището ще продължи да съществува и заради екипа и затова, че толкова много посланици, осем поред включително и г-н Марин Райков сега, са били наши поддръжници и са ни подкрепяли. Те са били винаги зад гърба ни и заради тях сме постигнали много. Наградата ми днес е и на училището" – признава Снежина Мечева.
И емоционално добавя, че най-голямото, лично признание за нея е била реакцията на хората, когато са научили за решението й да се пенсионира. Решение, което дълго време е пазела в тайна. Десетки са вече писмата с мили думи от деца, родители, колеги и съмишленици.
"Аз знам, че съм обичана, не от всеки разбира се, но не съм предполагала, че толкова много обич ще получа тръгвайки си. Друго не ми трябва. Отивам си щастлива и с пълно сърце."
А пожеланието й към сънародниците по света е едно – да си останем българи.
"Защото независимо от приказките, които се стелят около нас, ние сме българи. А децата, които са родени навън и трябва да станат българи, ще го получат от нас – от българските училища в чужбина. И в началото на новата учебна година аз ще отида в моето училище и ще посрещна отново с колегите новите ни първолаци. Ще си видя учениците и ще подам ръка на новата колежка, която ще ме замести, за да има една наследственост и приемственост, която заслужава уважение. Това ме прави оптимист."
Снимки: Весела Кръстева, abgschool.org
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..