Сега в школото ще се обучават близо 30 деца с български корени, научихме от пианистката Елена Антимова, която за трета учебна година ще преподава музика в българското неделно училище. Най-малките са петгодишни и ще се включат в подготвителната училищна група, а най-големите са в шести клас и съвсем разбираемо говорят най-добре български език.

„Те са имали възможността да посещават България най-много лета, затова и техният език е на най-добро ниво. При малките деца е изключително трудно да се пресъздаде езиковата среда с този един ден в седмицата, в който те идват при нас – обяснява Елена Антимова, която гостува на Радио България преди да отпътува от родината след поредната семейна ваканция тук.“

„Повечето от тях са не само родени в Щатите, но са и от смесени семейства, където само единият от родителите е българин. Мисля, че научаването на езика действително е изключително трудно за нашите деца, много от 12-13-годишните момчета и момичета имат проблеми с изговарянето на не толкова сложни български думи, струпаните съгласни са изключително трудни за тях. Но ние си поставяме малки краткосрочни цели, като част от един по-дългосрочен план на обучителния процес и колегите, които преподават български и литература се справят много добре.“

Именно откриването на квалифицирани преподаватели по български език е едно от големите предизвикателства пред екипа на училище „Роден край“ – дори в началото на учебната година обявата за попълване на екипа им е активна. Признават, че средствата, които българската държава отпуска за дейността му са от голяма помощ, но не достатъчно, за да може освен заплатите на учителите и наема за сградата, школото да си позволи да създава допълнителни събития, които да мотивират децата, да сплотяват българската общност и не на последно място – да ги заснемат с високо качество, така че да достигнат до бабите и дядовците в България, за да ги направят съпричастни на постиженията на техните внучета.

Въпреки всички трудности обаче, това сравнително малко неделно училище успява да осъществи голямата си цел – да накара децата на сънародниците ни в тази част на Америка да усещат България със сетивата си. В момента с малчуганите работят петима учители, но Елена се надява скоро да намери подкрепление в лицето на още един преподавател по музика. Самата тя е станала част от екипа, след като завела собствените си деца в училище „Роден край“ и била поканена от ръководителя на школото Милен Русанов да поеме училищния хор. Професионалната ѝ експертиза на пианист, специализирала в Щатите и акомпанирала на няколко хора ѝ дала увереност, че ще се справи.

„Нямах представа, че дейността ми ще е много по-различна от това, което си мислех, че ще правя. Предизвикателството се оказа едно доста интересно пътуване за мен – споделя ни Елена Антимова. – Сформирането на училищен хор беше цел номер едно на школото преди две години, защото това е още един начин, по който децата могат да бъдат мотивирани да учат езика. Не с учебника, не с тетрадката, не на дъската и под диктовка, а чрез друга, по-занимателна форма, която също да им помогне да развият езиковите си способности.“

Затова и песните трябва да са добре подбрани - да отговарят на детския натюрел, да са забавни, динамични, като съществен акцент ефолклорният елемент. „Аз смятам, че е много важно децата да учат народни песни“, казва Елена Антимова. А за да достигнат те до децата е нужна мотивация, която музикалният педагог разглежда като процес и споделя пресен личен пример, свързан с една от вечните песни на България „Една българска роза“ на Паша Христова.

„За 90 % от децата тази песен беше абсолютно непозната, което беше мотивиращо за мен – реших, че това е правилният момент да ги насоча  към тази толкова емблематична българска песен. Не можех да си представя, че българско дете някъде би израснало без да знае коя е Паша Христова и „Една българска роза“. Забелязах обаче, че интересът на децата към научаването на текста не беше толкова голям, колкото към други песни и започнахме един много интересен разговор в клас. Накарах ги да ми разкажат за най добрия си приятел, независимо дали е американче или от някаква друга култура. Помолих ги да си представят, че са хванали това дете за ръка и са го довели в България, където то е прекарало едно лято, след което ще си тръгва, а те му подаряват роза, като символ на нашата страна и на хубавите летни спомени, които той е запазил. Това беше повратна точка в процеса, настроението в класната стая се смени, децата се замислиха, дадоха примери кого биха завели в България, къде биха го завели, какво биха му показали… И от този момент песента прозвуча - тя прозвуча в техните сърца, а след това и в гласовете им.“

Българското училище в Кранфорд е основано от няколко български семейства, почувствали нуждата да осигурят на децата място, където целенасочено да изучават български език и музика, в съчетание със самобитните ни фолклор, традиции и култура. Градът се намира в непосредствена близост с Ню Йорк, където има многобройно българско емигрантско общество. Въпреки това обаче, разстоянията се оказват основно предизвикателство пред това да има сплотена българска общност в Ню Джърси – разбираме още от Елена Антимова:

„Попадайки в българското училище, аз срещнах толкова много българи, колкото не съм предполагала, че може да има на едно място. Не всички живеят във или около Кранфорд, много сме по-встрани. Моето семейство живее на около половин час път с кола, което не е много за нашите разбирания за дистанция, но имаме няколко семейства, които живеят на около час - час и половина с кола от града, т.е. те всяка неделя идват от доста далече, за да бъдат децата им в училище. Така че училището определено е сплотяващ фактор. Аз бях приета изключително топло от семействата, които са основали школото, почти веднага започнаха покани за рождени дни и други събирания, което всъщност предостави разширяване на езиковата среда за нашите деца. Аз много добре осъзнавам, че колкото и да полагаме усилия децата ни да научат българския като майчин, то това никога няма да е до такава степен, че да се чувстват българи, на базата на техните езикови умения. Мисля, че те ще бъдат едни горди посланици на българската култура зад граница и ще представят в страната ни в една много добра светлина, защото тези деца идват в България предимно лятото и наистина натрупват едни прекрасни спомени, с които после се връщат и запленяват сърцата на американските си приятелчета.“