Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

102 години от смъртта на патриарха на българската литература

„Твойта кошница е пълна с алени малини“ – Иван Вазов бил пленен от красотите на Берковския Балкан

След Освобождението 29-годишният Вазов работил в продължение на година и половина като председател на Окръжния съд в Берковица

7
Къщата -музей на Иван Вазов в Берковица работи без почивен ден
Снимка: Венета Николова

Берковица, малко провинциално градче, потънало в зеленина, притихнало в подножието на величествения връх Ком (2016 м.), още пази спомена за Иван Вазов. Патриархът на българската литература пребивава тук от март 1879 г. до 18 септ 1880 и признава че това е един от най-плодотворните периоди от живота му. В Берковица той заема висша длъжност – председател на Берковския окръжен съд. Но преди това работи известно време в Русчук като чиновник. Там му откриват белодробно заболяване и лекарите препоръчват да смени влажния крайдунавски климат с чист планински въздух.

Вижте още: 

Стаята на Вазов в Ипеклийската къща

Така, 29-годишният Вазов, който вече бил известен поет, избира да се засели в подножието на Балкана. По онова време, Берковица е занаятчийски град с тесни дълги калдъръмени улици и две църкви. Младият поет се настанява в т.нар. Ипеклийската къща. В нея той ползвал само стаята на втория етаж – най-голямата с уникална дърворезба по таваните и долапите. Днес къщата е превърната в музей на Вазов. Влизаме през малката дървена порта, преминаваме през прохладно калдаръмено дворче, където расте здравец и чемшир. 

Калинка Петрова - уредник на къщата-музей на Вазов

На входа ни посреща уредничката на музея – Калинка Петрова, която с нескрита емоция разказва за житието и битието на Вазов в малкия старопланински град и дори с плам рецитира негови стихове:

В уюта на тази къща, под перото му се раждат едни от най-хубавите му стихове. Ще започна с любимото ми стихотворение „Малини“:

Чакай, момне, стой да зърна

тия очи сини,

твойта кошница е пълна

с алени малини.

От зори си ги забрала

 със розови пръсти,

брала си ги, па си пяла

сред горите гъсти.

Къщата -музей на Вазов в Берковица е от началото на 19 век
Бил е вдъхновен от малинарките, които се прибирали с пълни кошници малини. Те галели душата му със смехове, закачки. Опиянен от тяхната красота и трудолюбие, Вазов написва това хубаво стихотворение, което е като химн на Берковица и се предава от поколение на поколение. Тук той създава някои от най-известните си произведения, включително „Грамада“, "Моята съседка Гмитра" , „На детето“, стихотворението „На Ком“:

Оттук окото волно прегради не намира.

Вселената пред мене покорно се простира.

Душата гордо диша. От тия планини

умът към нещо светло, голямо се стреми; рецитира Калинка.

Младият поет е очарован от Берковица, от природата на Балкана, от контактите с местните хора. Неизбежно го застига и … любовта :

„За тези 17 месеца престой той физически укперпва, напълнява, зачервява се, чудесно му действат разходките в Балкана, чистият въздух, водата! Тук има и своя любима до сърцето си – 19-годишната красавица Зихра. Не се пази нейна снимка, но е била девойка с черни коси, с черни очи. Знаела е език и обноски.И приятелството между тях преминава в бурна любов.  Заминавайки по-късно в Пловдив, той ѝ посвещава поемата „Зихра““ – казва Калинка Петрова.

Младият Вазов възпява величествената природа на Берковския Балкан в своето творчество

Иван Вазов е считан и за основоположник на туризма в град Берковица. В подножието на връх Ком, недалеч от новата хижа „Ком“, се намира т.нар. „Вазов камък“, откъдето поетът обичал са съзерцава прелестите на Берковския Балкан и да се вдъхновява. Калинка добавя :

„Обичал е да прави походи. Качвал се е на Ком с берковска дружина и споделя : „Каква чудна природа тук! Каква красота за това непознато за мене райче(…..) Из гъстите дъбови и букови гори що обгръщат полите и хълбоците на Стара планина, опиянен от кристално бистрите потоци, от дъха на цветята, от трепета на листата, от младостта ми и от всичко, за пръв път се влюбих във величествената Берковска природа „ – отбелязва Вазов.“

През есента на 1880 г. патриархът на българската литература напуска Берковица и се установява за известно време в Пловдив, където активно се включва в обществения живот на следосвобожденска България.

Вижте още :

Снимки: Венета Николова

БНР подкасти:

Галерия

Още от категорията

Детските хорове на БНР и Радио Румъния в съвместен концерт в Букурещ

В последния ден на февруари в концертната зала на Радио Румъния в Букурещ детските радиохорове на двете партньорски медии ще изнесат за първи път съвместен концерт. Концертът е израз на сътрудничеството между Радио Румъния и Българското национално..

публикувано на 25.02.24 в 01:18

НАТФИЗ представя "Урок за плешивата певица", съвместно с колеги от Букурещ

На 23 февруари в НАТФИЗ е премиерата на "Урок за плешивата певица" по Йожен Йонеско, един от най-ярките представители на театъра на абсурда, съобщава театралната ни академия. Представлението, вдъхновено от световно известното..

публикувано на 23.02.24 в 07:15

Виртуалната изложба за Сирак Скитник провокира интерес в Братислава

Мултимедийната изложба, с която БНР отбеляза 140 години от рождението на първия директор на радиото Сирак Скитник и 80 години от смъртта му, беше представена в Българския културен институт в словашката столица с атрактивна презентация от автора й..

публикувано на 23.02.24 в 01:18