На 22 септември 1908 година, три десетилетия след освободителната за страната ни Руско-турска война 1877-1878 г., България обявява своята независимост от Османската империя. Така бленуваната от българите независимост не се осъществява веднага, защото Санстефанският договор (19 февруари 1878 г.), който слага край на войната и очертава границите на изконните етнически територии на България има временен характер.
Истинската съдба на българите се решава няколко месеца по-късно на 13 юли в Берлин. Там Великите сили подписват договор, който разпокъсва земите, населени предимно с българи.
В Северна България е сформирано васалното на Турция Княжество България, на юг от Стара планина – автономната област Източна Румелия, а обширни части от населените с българи земи, в Тракия и Македония, са оставени под пряката власт на султана. Така борбата за национално обединение и независимост се превръща в основна цел на младата българска държава през първите десетилетия на съществуването ѝ. Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. е първата стъпка в тази посока. Следващата, а именно обявяването на пълна независимост от Османската империя, трябва да изчака до 1908 г.
В международен и вътрешен план, България се намира в неизгодна позиция – все още зависима юридически от Високата порта, тя търпи редица ограничения. Макар и свободна, остава единствената държава на Балканите, която все още не е получила пълна независимост. Опити за прокламиране са замисляни няколко пъти, но едва през 1908 г. външнополитическата обстановка е подходяща за този важен за бъдещето на страната ни акт.
В Османската империя избухва т. нар. Младотурска революция, върху която изцяло се съсредоточава вниманието на империята. Именно тогава Австро-Унгария решава да анексира двете бивши османски провинции Босна и Херцеговина, нарушавайки първа Берлинския договор. В същото време избухва стачка в Източните железници – концесионна западна компания, която оперира и във васалните земи на Османската империя. Налице е обща слабост на тогавашния турски режим и младата българска дипломация не пропуска да се възползва от ситуацията. Правителството начело с Александър Малинов убеждава българския княз Фердинанд да обяви независимостта на България.
За място на тържественото събитие е избран старопрестолният град Търново. Князът, обявен на 22 септември 1908 г. за "цар на българите", провъзгласява независимостта на България в храм "Свети Четиридесет мъченици" с манифест, който след това е прочетен и пред народа – в историческата крепост Царевец. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.
В Златния фонд на Българското национално радио е запазен запис на великотърновския актьор Сава Димитров, който се превъплъщава в ролята на Фердинанд, за да прочете манифеста, обявяващ независимостта:
"...За да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената, на 6 септемврий 1885 година, България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!", се казва в Манифеста.
Независимостта на България, тържествено обявена в Търново, още в самия ден е отбелязана из цялата страна. Особено знаменателен е празникът в черноморския ни град Бургас, където за пръв път звучи Химнът на независимостта. Автор е Георги Шагунов – капелмайстор на 24-ти пехотен Черноморски полк. Химнът обаче остава забравен дълги години. Намерен в архивите на композитора, той е върнат към живот в началото на новото хилядолетие.
Признаването на независимостта на България е дълъг процес, за който работят всички правителства на следосвобожденска България. След сложни преговори на 6 април 1909 г. независимостта на България е призната официално от Високата порта. Така държавата ни се превръща в пълноправна на другите страни и 30 години след Освобождението отново се появява на картата на Европа.
В новата ни история 22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.
Редактор: Десислава Семковска
Снимки: БТА, БГНЕС, gabrovo.bg, bg.wikipedia.org, архив
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 4 септември 1974 г. е открита официално първата и единствена АЕЦ в България - "Козлодуй". Тя е и първата ядрена централа в Югоизточна Европа. Началото на ядрената ни енергетика обаче е поставено на 15 юли 1966 г. с подписването на спогодба за..
На 29 август Българската православна църква възпоменава Отсичане честната глава на Свети Йоан Предтеча и Кръстител. За Христовата Църква св. Йоан Предтеча е най-велик сред пророците и затова отбелязва неговата памет шест пъти в годината. На 23..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година,..
Разкъсана облачност
Ясно