С тържество в салона на Културно-информационния център (КИЦ) в Босилеград, българите в това сръбско градче ще отпразнуват 25 години от създаването на своето културно средище.
„Нека заедно да отбележим четвърт век от общата ни борба за българската просвета и култура в Западните покрайнини, за историческата памет, за настоящето и за общото ни европейско бъдеще” – с тези думи председателят му Иван Николов покани босилеградчани на празника. В него ще участват солисти на Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ – народната певица Таня Скечелиева, кавалджията Любомир Желев, гъдуларят Васил Колев и Антон Цамбов- тамбура.
Началото на дейността на КИЦ „Босилеград“ е поставено на 2 октомври 1998 година, в резултат на двустранно споразумение между България и тогавашната Съюзна Република Югославия за откриване на подобни средища в населените с етнически българи сръбски градове Цариброд и Босилеград. Те имат основната задача да разпространяват и развиват българската култура и писменост, да работят за опазването на българското културно наследство в Босилеградско и Царибродско, да развиват туризма, спорта и да подобряват българо-сръбските отношения.
„Културно-информационният център в Босилеград бе създаден в условията на кръвопролитна гражданска война и в процеса на разпадането на Югославия – връща времето назад Иван Николов пред БГНЕС. – КИЦ-а беше открит на 2 октомври 1998 г., а въздушните удари на НАТО срещу остатъчна Югославия започнаха на 24 март 1999 г. След 25 години ситуацията не е по-добра – отново се заиграват същите битки, отново сме подложени на същите стресове и напрежения. И тогава и сега, надеждите и очакванията ни бяха големи, но силите ограничени, а съдбата ни, както и винаги през историята, предопределена от външни обстоятелства.“
За този четвърт век Иван Николов не си спомня ден без напрежение и стрес. Поет, писател и общественик, председателят на КИЦ „Босилеград“ не скрива, че множеството културни събития в годините нямаше да бъдат възможни без подкрепата на България.
В нея до голяма степен е и надеждата за по-добро бъдеще за сънародниците ни от другата страната на българо-сръбската граница:
„В бурните и динамични събития в света и на Балканите предстоят тежки изпитания и опасности. Надежда за българите в Западните покрайнини има дотолкова, доколкото каузата на Западните покрайнини стане национална и европейска кауза на България и нейните европейски партньори. И доколкото положението и правата на българското малцинство се сложат в контекст на неговото развитие, в контекст на сръбско-българските отношения и в контекст на сръбската евроинтеграция. Европа има сериозен опит в решаването на етнически проблеми на границите на държавите. Ако го използваме, ако се поучим от начина по който съседните държави Унгария и Хърватска се грижат за своите малцинства в Сърбия и ако това стане част от политиката на България към нас и към Сърбия, тогава не всичко е загубено“ – уверен е Иван Николов.
Вижте още:
В София бе представена новата книга "Българските общности в Албания и Косово. Обществено-политически процеси и демографски последици (1913-2024)". Изследването на доц. Спас Ташев демограф в Българската академия на науките е издадено с подкрепата на..
Изложба "България в моите мечти" с рисунки на деца от български общности в чужбина се открива днес в столичния Дом на културата "Средец". Ще бъдат показани творби на отличени малки художници в конкурса на агенцията през миналата година. "Сред..
За осми път се организира информационна кампания на висшите училища в България, насочена към младежи от българските общности зад граница. Организатор е българското училище "Родна стряха" в Кипър с подкрепата на Министерството на образованието и..
Наситен с позитивни емоции, щастие и усмивки е настоящият месец май за възпитаниците на "Малко българско училище в Чикаго". Поводът е поредицата от..
Български ученици от България и САЩ тръгнаха по следите на американските българи и в продължение на две години проучваха историята на българската..