Пациентите с редки заболявания изминават дълъг и труден път, докато получат диагноза за състоянието си. За съжаление, загубата на най-ценния ресурс – времето, краде не само от годините оставащ им живот, но и от качеството на всеки настоящ и следващ ден. Една от тези слабо познати и рядко срещащи се болести е транстиретиновата амилоидна кардиомиопатия.
Над сто семейства – най-вече от ендемичните райони на Кюстендил и Благоевград, както и още 44 души, установени чрез скринингова програма, са доказано засегнати от заболяването в България. Продължителността на живота с транстиретинова амилоидна кардиомиопатия, когато не се провежда специфично лечение, е кратка – между 2 и 4 години след поставянето на диагнозата. Пациентите с тази рядка болест имат шанс да получат нова терапия, която обаче най-напред трябва да преодолее бюрократичните трудности в страната ни.
“Транстиретиновата амилоидна кардиомиопатия се причинява от натрупване на един патологичен белтък – амилоид, в сърдечния мускул, но също и в други структури на сърцето като проводната система, клапите”, обяснява доц. Мариана Господинова, началник на Референтния център за сърдечни амилоидози към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Хората с това заболяване изпитват белезите на сърдечна недостатъчност – лесна умора, силна отпадналост, задух при ходене и натоварване, отоци по краката.
Болестта има две разновидности.
“Едната е наследствена, причинена от мутация – казва доц. Мариана Господинова. – Диагнозата се поставя с генетичен тест и откриването й е важно не само за пациента, но и за цялото семейство, тъй като 50% от близките му хора също са застрашени от развитие на заболяването. Другата форма е дивият тип. Той не се дължи на генетична причина, не се наследява и засяга само конкретния пациент. Интересното е, че потърпевшите са предимно мъже над 60-65 г. и по-рядко се установява при жени.”
Достигането до диагнозата представлява нелек процес, а продължителността му зависи от разсъдливостта на лекаря, усъмнил се, че симптомите могат да водят до заболяване отвъд обичайните в практиката му.
“Много помагат също оплаквания, които не са сърдечни – продължава доц. Мариана Господинова. – Неврологичните водят до изтръпване и болка на долните крайници, на ръцете – стига се дори до изгаряния, защото няма чувствителност на пръстите. Впоследствие се нарушава и моторната функция и ако пациентите не се лекуват, стигат до инвалидна количка.”
В зависимост от водещите симптоми пациентите най-често попадат при амбулаторен кардиолог, невролог, гастроентеролог и отговорност на специалистите е да ги насочат към експертен център, който да проведе изследванията и да докаже или отхвърли диагнозата. Но, за съжаление, тази поредица от действия е скъпа и често недостъпна, защото генетичният тест и част от другите изследвания не се поемат от Националната здравноосигурителна каса и много от хората не могат да си ги позволят.
След установяването на болестта лечението се фокусира върху овладяване на симптомите и забавяне или преустановяване на образуването и отлагането на т.нар. амилоидни нишки. “Има одобрено патогенетично специфично лечение от Европейската медицинска агенция, което модифицира хода на болестта. То все още обаче не е достъпно за пациентите в България, в момента здравната каса разглежда документите”, добавя доц. Мариана Господинова.
Нерядко заболелите се нуждаят и от трансплантация на сърце, която, уви, не могат да получат.
“Пациент, който е диагностициран на 37 г. и сега е на четиресет и няколко години с водеща сърдечна недостатъчност, е включен в листата на чакащите за сърдечна трансплантация преди няколко години – продължава специалистът. – В началото той беше доста запазен и въпреки че е все още млад, няма да я дочака. В България сърдечни трансплантации изобщо не се правят. Според мен трябва по-скоро да се действа, за да се случат нещата, но това не е проблем на лекарите, а на общестото и на държавата.”
Снимки: Pixabay, личен архив
По инициатива на Европейския съюз на пациентските организации за борба с редките болести в последния ден на февруари насочваме фокуса си върху хората, живеещи с рядко заболяване. Организират се разяснителни кампании, за да се повиши информираността на..
В "България днес" на на 27 февруари говорим за умните микроинсталации, които помагат на домакинства в нужда да пестят от сметките си за ток. Имаме интервюта с участници в пилотен проект за това в българската община Дупница. Отиваме и на гости на..
В петък времето ще бъде предимно облачно, преди обед на места в низините ще има и мъгли. На отделни места, главно в Южна България, ще превали дъжд. Минималните температури ще бъдат между 0° и 5°, в София – 2°, а максималните – между 6° и 11°, в..
Точно месец след като Българското национално радио отбеляза тържествено своя 90-годишен юбилей, историята продължава своя диалог с нас, нейните автори...
За „отварянето” през радиото между България и Северна Македония веднага, след като България призна отделилата се от Югославия млада държава,..
Няма да има ново броене на бюлетините от последните парламентарни избори от октомври 2024 г. Централната избирателна комисия се събра днес на заседание,..