„На място, в което няма хора, бъди човек“ – гласи мъдрост, свързана с еврейската култура и общностна същност. Няма точна статистика колко са евреите в България, но според организацията им „Шалом“ общността им наброява близо 6 хиляди души. В центъра на столицата ни се намира красивата Софийска синагога. В по-новата ни история – през 1991 г. са създадени условия за изучаване на иврит в софийското 134 СУ „Димчо Дебелянов“, първоначално като свободноизбираем предмет, а няколко години по-късно е утвърден учебен план, според който всички деца в него от първи клас изучават като първи чужд език иврит. През 2019 година отваря врати и еврейско училище в София, което се помещава в сграда под наем. Представителите на тази общност разполагат също с културен дом и други имоти, разпръснати из града, което създава трудности при организирането на различни културни прояви.
Затова в момента се работи по създаването на ново културно-образователно средище, което да приюти училището и да фокусира дейностите, свързани с обучението и съхраняването на еврейската култура в България.
Всички пространства в сградата, която ще отвори врати през 2025 година, са проектирани така, че да бъдат максимално удобни, многофункционални и отворени към хората, които ще ги използват.
„За нас интериорът е единна част от образователния процес. Не ни се искаше да създаваме сграда, в която на всяка стена пише „Не пипай“. Ние очакваме, че обитателите ѝ ще са основна част от досъздателите на интериора и се надявам да успеем да постигнем това“ – обясни в интервю за Радио България изпълнителният директор на „Шалом“ Юлия Дандолова.
Културно-образователният комплекс, в който ще се обучават над 600 деца от 1 до 18-годинишна възраст, в предвидените за целта детска градина и училище, ще бъде разположен на територията на стария еврейски квартал в столицата. Достъпът до него ще е напълно свободен, без значение от религията и разбиранията на онези, които желаят да го посетят.
Една от причините за неговото изграждане, по думите на Юлия Данодолова е, за да „възстановят едно малко късче от еврейското образование, провеждано у нас преди Втората световна война“:
„Голяма част от еврейските училища в България след края на Втората световна война са били закрити, тъй като 90% от еврейското население заминава да живее в Израел – припомня тя. – У нас от 50 000, остават да живеят едва 5-6000. С промяната на строя след войната, частната собственост е национализирана, което се случва и с еврейските имоти, а еврейските училища спират да работят, защото това не се толерира от тогавашната власт.“
Еврейската общност създава този център и с цел „отварянето си“ към всички граждани на София:
„Много е важно да кажем, че еврейската общност създава този център, който не бихме искали да изолираме и превръщаме в такъв само за тази общност – обяснява Дандолова. – Тя винаги е била добре интегрирана в българското общество и не сме се чувствали по никакъв начин разделени. Затова правим и двуетажна библиотека, която да бъде своеобразно средище за култура и знания не само за членове на общността, но и за град София изобщо. Искаме да покажем, че една образователна институция може да служи като дом за много хора, извън учениците и учителите.“
Освен училище, библиотека, културен център и административен отдел с офиси на организация „Шалом“, в новата сграда ще се помещава и детска градина. Тя ще работи по метод, подобен на Монтесори, поясниха пред Радио България архитектите Виолетка Славова и Мария Стайнова.
"Изключително важно за този метод е децата да имат място, на което да са заедно. Това беше едно от изискванията и на еврейската общност, заради желанието им да възпитават свързаност между поколенията. За тях беше много важно също да има по два чифта маси – маси за хранене, и такива за работа, където децата и да учат."
Известно е, че в детските градини има сериозен проблем с неефективното използване на твърде големи пространства, като мястото за сън. Затова при проектирането е намерено интересно решение: "В частта от деня, когато децата играят помещенията за сън стоят празни, затова в детската градина успяхме да предложим да има легла, които могат да се скрият в нещо като подиуми и да се използват като катерушки" – обясняват архитектите на проекта и насочват вниманието ни към друг важен за евреите момент от общуването помежду им:
"Освен на книгите, евреите изключително много държат и на храненето, защото то ги обединява – допълва арх. Мария Стайнова. - Успяхме да направим директната връзка между детската градина и столовата в училището, която разполага и с учебна кухня. Така освен учениците, които ще могат да готвят, там ще могат да бъдат и по-малките деца, заедно с възрастните, които ще им показват как да приготвят различни гозби."
Макар да е изключително предизвикателство, проектът за създаването на еврейския общностен център е свързан и с куп позитивни емоции както за архитектите, така и за неговите възложители. Лети и Мария нямат търпение да видят сградата готова да приема и сплотява хората:
"Вече има немалко примери за нови училища и детски градини, но в случая към тях има библиотека, STEM-център, културен дом, зала за събития и спорт и всичко това е обвързано както пространствено, така и смислово. По време на първата копка имаше невероятна енергия и си личеше, че хората наистина нямат търпение. Истинско постижение е, че отношението към все още непостроена сграда от страна на общността е такова, сякаш те вече я обитават и се възползват от всичките ѝ възможности" – не скрива вълнението си Виолетка Славова.
Надеждата им е ефектът на сградата върху останалите обекти с образователна насоченост в София да бъде голям и да проправи път към към тяхната трансформация.
"Връщайки се назад ние сме изключително щастливи и, че от „Шалом“ осъзнаха необходимостта да извървим този път заедно" - споделят в заключение архитектите.
Снимки: ИПА Архитекти, Лусио Архитекти, 5А Архитекти
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..