Добрата боза трябва да е много гъста и ясно да се усеща дъхът на зърно, казват майсторите. Как се прави боза по традиционна радомирска рецепта - това ще видят гостите на град Радомир на колоритния празник, посветен на пшеничната напитка. Той се провежда на 14 октомври под надслов „С боза, гозба и песен“.
В началото на миналия век Радомир е бил център на бозаджийството, а славата на радомирската боза се е носела из цялата страна. Жителите на града усвоили занаята от албанците, за които казват, че са най-добрите майстори на сладката напитка от Балканите.
И тази година за празника отворя врати прочутата бозаджийница на албанеца Али Сербез, родоначалник на производството и търговията с боза в града. Ще оживее и старата градска чаршия, където изискани дами със слънчеви чадъри и ветрила, заедно с кавалерите си ще пият по една боза, ще пазаруват домашно произведени продукти и така ще възпроизведат атмосферата на пазара от началото на миналото столетие. Редом с бозата ще има демонстрации и по приготвянето на баклава. В допълнение - музейната експозиция в „Стойова къща“ дава възможност да се докоснем до старинните съдове и предмети, свързани с бозаджийския занаят.
В Радомир се намира и единственият в света паметник на бозаджията, който напомня на поколенията за местния майстор бай Илия. А рецептата за уникалната радомирската боза звучи просто: „прави се от просо, ако няма – от ечемичено или ръжено брашно. Изпича се, вари се 3 часа във вода, поставя се в корито от мура, слага се квас, престоява 8 часа и чудото става”.
Приповдигнато настроение, блясък в очите, весели и усмихнати хора, красиви български песни и танци белязаха началото на Първия събор на българските фолклорни състави в чужбина, който беше открит снощи във великотърновското село Арбанаси...
За поредна година Велинград кани всички почитатели на българския фолклор да се хванат на хоро край прочутите минерални извори на града. На 12 и 13 юли централният площад на Велинград ще се огласи от звуците на гайдите и тъпана по време на събитието "..
Всеки у нас още в детството си е чувал страховити истории за опасни вампири , които бродят в мрака и всячески се опитват да напакостят на хората. Днес тези мрачни дихания са ни познати най-вече от начина, по който ги пресъздават авторите на романи и..
Над 500 души от цялата страна се събират днес на националния фестивал " Някога... Когато хлябът имаше душа" в петричкото село Генерал Тодоров,..