Добрата боза трябва да е много гъста и ясно да се усеща дъхът на зърно, казват майсторите. Как се прави боза по традиционна радомирска рецепта - това ще видят гостите на град Радомир на колоритния празник, посветен на пшеничната напитка. Той се провежда на 14 октомври под надслов „С боза, гозба и песен“.
В началото на миналия век Радомир е бил център на бозаджийството, а славата на радомирската боза се е носела из цялата страна. Жителите на града усвоили занаята от албанците, за които казват, че са най-добрите майстори на сладката напитка от Балканите.
И тази година за празника отворя врати прочутата бозаджийница на албанеца Али Сербез, родоначалник на производството и търговията с боза в града. Ще оживее и старата градска чаршия, където изискани дами със слънчеви чадъри и ветрила, заедно с кавалерите си ще пият по една боза, ще пазаруват домашно произведени продукти и така ще възпроизведат атмосферата на пазара от началото на миналото столетие. Редом с бозата ще има демонстрации и по приготвянето на баклава. В допълнение - музейната експозиция в „Стойова къща“ дава възможност да се докоснем до старинните съдове и предмети, свързани с бозаджийския занаят.
В Радомир се намира и единственият в света паметник на бозаджията, който напомня на поколенията за местния майстор бай Илия. А рецептата за уникалната радомирската боза звучи просто: „прави се от просо, ако няма – от ечемичено или ръжено брашно. Изпича се, вари се 3 часа във вода, поставя се в корито от мура, слага се квас, престоява 8 часа и чудото става”.
Курортните селища по Българското Черноморие могат условно да се разпределят в две категории – съвременни, забележителни със своите шумни и многоцветни улици, а във втората категория попадат достолепните пристанищни градове, с многовековна история,..
На 3 август 2024 г. на площада в село Пелевун, община Ивайловград, се провежда първият по рода си Празник на траханата в България. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, е по идея на..
Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..