Дипломатическият институт към МВнР представя резултатите от приложно-изследователския проект "Външната политика на Румъния в геополитически контекст и България". В свят, в който все по-голямо значение ще има регионалната политика, тази разработка дава ценен принос, показвайки два погледа върху Румъния – изключително важна държава, която остава непозната – посочи по време на представянето дипломатът Валентин Радомирски, бивш посланик на България в северната ни съседка.
Издаденият сборник съдържа две изследвания по темата – на колегата от румънската редакция на Радио България Владимир Митев и на експерта по Румъния от Института по Балканистика с музей по тракология към Българската академия на науките гл. ас. д-р Анета Михайлова.
"От Дипломатическия институт имат стандартна практика през изминалите години да правят подобни изследвания за съседните на България държави и преди година беше обявена отворена темата към външни автори. И тъй като имам известен опит в журналистическата работа в тази насока, реших, че имам какво да кажа – обяснява Владимир Митев. – Тази книжка съдържа 2 изследвания, моето и на Анета Михайлова, която е специалист по Румъния от БАН. Ние двамата създаваме една гледна точка към българо-румънските отношения и румънската външна политика, която ще е полезна, като своеобразен ключ за хората, които се опитват да разберат по-добре какво се случва" – пояснява Владимир Митев.
В своята част от разработката той лансира идеи, които "може да са полезни на чисто човешко ниво в общуването между българи и румънци", дава и примери защо "трудно върви дипломацията, трудно се постигат споразумения, например за мостовете на Дунав".
"Аз лично оставам с впечатление, че двете страни, двата народа, въпреки че са заедно в ЕС и НАТО тепърва имат да откриват още за себе си, да се опознават, да разбират как да правят неща заедно, да изграждат доверие, – отбелязва Владимир Митев. – Може би има позитивно развитие, но ми се струва, че е останала една инерция, свързана с предразсъдъци, скептицизъм към другия народ. Като балканци може би понякога се държим с високомерие към съседите на чисто човешко ниво. Или дори това, че в различни класации постоянно се измерваме с румънците – според мен това не води винаги до отваряне, а по-скоро до конкуренция, да гледаме кой може да направи някакви маневри, така че да изпревари другия и да не е последен в тези класации. Ако трябва да кажа какъв е приносът на моето изследване, това е, че се опитвам в частта за румънската външна политика да обясня какви мотиви я движат, че в Румъния има големи чуждестранни инвестиции основно от Западна Европа. Да обясня някои особености на румънското общество – това, че някои градски райони са много добре развити, но има и големи райони, които са по-изостанали. Има противоречие в румънското общество, както във всяко европейско общество – някои елити са по-евроатлантически, някои по-суверенистки (това е националистическата тенденция в рамките на ЕС). Т.е. опитвам се да дам детайли, които у нас убягват, може би защото няма достатъчно журналисти, които трайно да са свързани с Румъния и да са мост между народите. Развивам една идея, свързана с това да се създадат условия повече хора извън политиката и дипломацията, хора от трансграничните райони да действат и да увеличат потенциала на тези отношения. Виждам приноса на изследването и в това, че търси една взаимност. Обикновено и българи, и румънци като отидат в другата страна отиват с един багаж, който може и да пречи за едно по-мащабно общуване. Опитвам се да окуража да изоставим този багаж и да търсим динамична идентичност, да се развиваме заедно със съседите, не като конкуренти, а в диалог."
В момента двете държави имат шанса да извървят заедно пътя към Шенген, но могат ли да намерят общ подход, за да убедят Австрия и Нидерландия в готовността си за Шенгенското пространство?
"Имахме новини, че премиерите на двете страни координират общи действия. Наистина, забелязва се разлика в подхода – Румъния е склонна да търси правата си в международни съдебни институции, търси съюзници между европейските институции да окажат натиск върху Австрия. Тъй като в Румъния има едно осъзнаване, че страната губи от това, че е извън Шенген, вкл. и инвестиции – не само това, че камионите на транспортните компании чакат много на границата. Тъй като страните ни са извън Шенген, чуждестранните инвестиции се стичат в Унгария, Полша или други страни в региона, които са част от Шенген. Това се възприема като несправедливост. Освен това в Румъния има разбиране, че Австрия, бидейки страна извън НАТО, е прекалено добронамерена към Русия, което създава сложни емоции в Румъния и дори се твърди, че възходът на национализма там е свързан с отношението на Австрия и недопускането на Румъния в Шенген, с усещането, че румънците са нещо като втора ръка граждани на ЕС. Да, България наистина изглежда по-приземена или скромна в своите амбиции. Може би нашите дипломатически елити са наясно, че не е реалистично на този етап тази цел да се атакува фронтално. Аз лично проявявам интерес към идеята, която се дискутира за т.нар. българо-румънски мини Шенген. Според мен тя ще продължи да бъде актуална доколкото има признаци, че няма да бъдем приети и тази година в Шенген. Българо-румънският мини Шенген е интересен, защото това би било някаква формула на двете държави да разчитат повече на икономическата и човешка динамика помежду си. Има различни мнения – някои смятат, че това ще ни изолира и ще ни затвърди като периферия, но аз съм говорил с румънци и други европейци, които виждат в този мини Шенген начин страни от по-периферна зона да си сътрудничат. Те го разглеждат и като начин ние да покажем, че можем сами да отговаряме на шенгенските стандарти и така да окажем натиск върху Запада, но и да не губим от това, че оставаме неприети в Шенген."
В Румъния има настроения, че страната е по-подготвена и трябва да търси "откачане" от България по отношение на приема в шенгенското пространство – доколко това би било продуктивно и каква е динамиката на човешките взаимоотношения в трансграничните райони – чуйте в интервюто с Владимир Митев, излъчено в предаването "България днес" на Радио България:
Снимки: bdi.bg, БНР, digi24.ro
За пръв път в новата българска изборна история крайният изборен резултат оставя състезаваща се в изборите партия извън Народното събрание с резултат от 3,999% ("Величие") поради недостигащи 21 гласа. Това се посочва в становище на Обществения съвет..
След над три часа изслушване в Европарламента българската кандидатура на Екатерина Захариева за еврокомисар беше одобрена. Тя ще отговаря за ресора "Стартъпи, проучвания и иновации". След изслушването в Европейския парламент Захариева заяви, че то е било..
След като за седми пореден път, в рамките на три години, България направи своя избор за народни представители, резултатите от вота осветлиха някои задкулисни игри. Една дребна на пръв поглед подробност при отчитането на гласовете за партия "Величие",..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..