Малцина знаят, че пътят на великия български борец Дан Колов до световна титла в борбата е започнал от Унгария. Преди да замине за САЩ през 1909 г., бъдещият шампион от 13-годишен е работил цели 4 години в градинарското стопанство в Будапеща на българин от Лясковец. Това съобщи Ивета Миленова в своя доклад пред Втората конференция по проекта "По пътя на българските градинари", която се проведе в Будапеща. 

Събитието е организирано от Изследователския институт на българите в Унгария, съобщава за БТА Светла Кьосева, преводач на унгарска литература, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус".

Д-р Кристина Менхарт запозна публиката с почитта към светците – от народните поверия до съвременните политики за съхраняване на паметта. Преселниците носят със себе си култа към Св. Марина и Св. Илия покровители на селата Поликраище и Драганово, откъдето са голяма част от градинарите. Пренесено е и почитането на Св. Трифон, който е честван не само от лозарите, но и от градинарите.

Българските преселници в Унгария възобновяват и празнуването на Св. Иван Рилски. Честването на светеца до днес се празнува и като Ден на българо-унгарското приятелство.

Изследователката разказа и за митрополит Борис Неврокопски, за който е започнала процедура за канонизиране. Преди повече от век духовникът полага основите на църковната община и на българското училище в Будапеща. Неотдавна беше издигнат негов паметник в църковния двор на Българския православен храм „Св. св. Кирил и Методий“ – припомня Светла Кьосева.

Интерес предизвика докладът  на д-р Ференц Боди. В своите изследвания за унгарската Национална селска партия, основана през 30-те години на миналия век, той открива и препратки към българското градинарство, което е било основно проучено редица унгарски аграрни специалисти. Според Боди ако в Унгария бяха съумели да въведат производствения модел на българските градинари, съдбата на унгарското село е щяла да бъде съвсем различна. Интензивното поливно зеленчукопроизводство, основано на разделение на труда, е един изключително успешен модел на модерно коопериране, с който българските градинари се налагат в унгарското общество, подчертава ученият. 

На конференцията в Будапеща д-р Янош Надгал, представи своето настоящо аграрно предприятие като наследник на българските традиции в стопанисването и иновацията, благодарение на които някогашното трудовокооперативното земеделско стопанство "Европа" се превръща в един от най-могъщите аграрни концерни не само в Унгария, но и в света. Именно по тяхна инициатива на 6 септември 2020 г. в град Сентеш е открит паметник на българския градинар. В голяма степен онова, което политиците от Националната селска партия, по ред обществени и политически причини не успяват да въведат в цяла Унгария е било осъществено от българските емигранти. Докладчикът съобщи и любопитния факт, че унгарският нобелов лауреат Алберт Сендьорди, откривател на Витамин С, го е изолирал именно от чушките, произведени в Сентеш, чиято култура е въведена от българските градинари. Известно е, че в Сентеш и околностите са живели само четири български фамилии, те отдавна са се асимилирали, но делото им се е оказало трайно, защото е имало кой да го съхрани и предаде на поколенията. 

Светла Кьосева информира форума за стъпките, които е необходимо да се направят за обявяване на българското градинарство като част от нематериалното наследство на ЮНЕСКО, за да се съхрани паметта за делото на българските градинари. Техният пример на стопанска емиграция, която органично и хармонично се е вплела в живота на местното общество, може да бъде пример за света, в който миграционните процеси са ежедневие, отбелязват организаторите.

Съставил: Иво Иванов