Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Злато, сребро и коприна – българка съживи старите технологии в изготвянето на кюстендилската носия

Снимка: БНР Благоевград

Мадлен Божилова Амин е носител на приза "Живо човешко съкровище" на Юнеско за 2021 г. за проект, свързан с изработване на старинната кюстендилска носия,наречена сая. Преди време, българката се завръща от чужбина в родния си Своге и започва да търси човек, който да й ушие традиционна нашенска носия по старите техники отпреди 100 години.Но не открива такъв и затова решава сама да си направи носия. Избира кюстендилската, защото се влюбва в нея от пръв поглед при посещение на местния музей. Така, след дълги проучвания и много труд, Мадлен успява да възстанови забравени през последните 100 години технологии, и да "разнищи" древната символика, закодирана в изящното кюстендилско облекло.

Оказва се, че в превод от санскрит Saya означава сянка, образ на нашето фино тяло. Примитивната кройка дава основание да се вярва, че саята е много стар тип дреха, създадена в древността. Престилката е в два цвята - червен или оранжев. Но тези цветове не са случайни, защото са служели като своеобразен щит на определени енергийни центрове, които съответстват на тези цветове. И още:

"Пафтите също защитават енергийни полета, както и огърлеча (горната част на сукмана) във формата на две ръце, приближени една към друга. Това е символ на сътворението, защото обгражда сърцето, където е седалището на духа. На челото са поставяли златен пендар, който също има символика. На главата невестите са носели рози, което означавало, че са готови да встъпят в брак. Всичко това е било предавано от поколение на поколение и хората дори не са се запитвали защо е така, в т.ч. и символите какво означават. Защото са вярвали много в това, което им предават предците" – казва Мадлен Божилова Амин в интервю на БНР-Благоевград.

Отнема й 4 години и много усилия, докато усвои всички техники при създаване на автентичната кюстендилска носия. В нея предците ни са вплитали нишки от истинско злато, сребро и коприна. Най-трудната част била изработката на златното чорбаджийско бикме (вид филигран). Наложило се да занесе малко парченце от стара сърма в лаборатория, за да й кажат точно какво съдържа:

"И се оказва, че в сърцевината има нишка от памук и от коприна, около която спираловидно е завита сребърна нишка и това е сребърната сърма. Тази сребърна сърма е била топната в златна баня 24 карата. Някои от гайтаните са от косми на коза. За булките са правели и чорапи от козя козина. Подарявали им ги в деня на сватбата и те трябвало, когато влязат за първи път в новата къща, да си ги обуят – това предпазвало от лоши очи" – разказва Мадлен Божилова Амин.

Носителката на приза "Живо човешко съкровище" твърди, че използва само традиционни материали от миналото. Спомня си как случайно й донесли яйца от копринени гъсеници и така започнала да отглежда копринени пашкули. "Тук, в планината имам познати, които пък отглеждат овце, дават ми кожи, след това те се перат, развлачват, преде се и от тях се правят гайтани и се тъче престилка на хоризонтален стан" – обяснява Мадлен.

"Започнаха клиенти да ми носят и други носии за изработка – в момента правя македонска. И сега вече ми се иска да предам цялото това наследство и на други хора. За целта имам идея да организирам обучение няколко пъти в годината, като наема една старинна къща и там да обучавам хората как се отглеждат буби, как се преде и чепка вълна, как се правят ръчни гайтани, в т.ч. и копринените гайтани, които отдавна не се произвеждат", разкрива своята мечта Мадлен Божилова Амин.

Тази година българката участва и в международен фестивал на занаятите в Узбекистан, където гордо развя българския трикольор и представи кюстендилската народна носия.

Вижте още :

Текст : Венета Николова /по интервю на Ваня Бахчиванова от БНР – Благоевград/

Снимки: БНР Благоевград, Органза - Благоевград, Община Своге

Още от категорията

Костинброд кани българи от Сърбия за фолклорния фестивал “Шопски наниз”

Четиринадесетото издание на Международния фолклорен  фестивал “Шопски наниз”  ще  се проведе на 19, 20 и 21  април  2024 г., в Народно читалище "Иван Вазов-1947" в гр. Костинброд. Към събитието се канят да се присъединят и българите от Сърбия, съобщава..

публикувано на 28.02.24 в 17:41

Два дни в Априлци празнуват сланината и греяната ракия

Празникът на сланината и греяната ракия събра в планинския град Априлци хиляди гости от цялата страна. “ Тези два дни ще бъде пълно с песни и танци, греяна ракия, препечена сланинка. Празникът е повод хората да видят каква невероятна природа имаме и..

публикувано на 24.02.24 в 16:42
Снимка: НЧ „Христо Ботев-1894“, с. Гостилица

В село Гостилица пресъздават обичая "Ялова понуда“

Ден след празника на лозарите и винарите Трифон Зарезан, в Дряновското село Гостилица самодейците от местното читалище пресъздават народния обичай "Ялова понуда". Празникът е наситен е с много зрелищност и изненади и е посветен на раждаемостта.  Жените..

публикувано на 15.02.24 в 07:30