Ако търсите пресечна точка между групи със световна слава като Evanescence, The Prodigy, Imagine Dragons Kiss, Metallica, то със сигурност ще я откриете в концерта на Prime Orchestra. Музикантите от украинския гр. Харков идват със своето "Rock sympho show" в София. Музиката им е определяна като "кросовър", защото съчетават произведения с различна стилистика. Шоуто е на 14 декември в НДК, а поканата към аудиторията на Радио България идва от една българка, която е родена в Украйна и с лекота прави връзката между музикалната култура на двете държави – България и Украйна. 

Името ѝ е Кристина Митева и е част от екипа, който организира това събитие, както и много други прояви на украински творци в България. Тя е на 25 години, родом от Мелитопол – град в Югоизточна Украйна, където живее немалка група етнически българи.

Кристина чувства връзката с България още от детството – нейната баба е с български произход и в семейството се говори на един старинен български език, пеят се българските песни и се спазват типичните български традиции. На 17-годишна възраст Кристина открива възможността да дойде и да продължи образованието си в България. Първоначално не познава никого тук, а и езикът се оказва трудност за момичето.

"През 2015 г., когато пристигнах в България, това беше първото ми пътуване зад граница. Знаех някакви основни неща, малко от историята на страната, понеже сме я учили в училище, но пък знаех добре български народни песни" – разказва в интервю за Радио България Кристина Митева:

"В нашия град се развиваше тъкмо това направление – фолклорът. Майка ми беше ръководител на български народен колектив там. Затова в детството си съм пяла много повече български песни, отколкото украински. От моята баба знам, че семейството ми е било от Сливенска област в България. После са се преместили в Бесарабия, която е историко-географска област в днешна Молдова и Украйна. После част от българите се преместват в Таврия, който също е исторически район в Украйна, разположен в Запорожката област. Любимите ми български песни са "Една българска роза", "Македонско девойче", "Катерино, моме" и мн.др.. В семейството много пеем. Освен това майка ми е преподавател по пиано и вокал, аз в детството си съм свирила на цигулка, така че музиката още от тогава е голяма част от живота ми. Не си спомням да е имало концерти в града или пък обществени събирания, на които ние да не сме участвали с песни. Имам по-малка сестра, тя също е студентка сега в София, учи в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Сега в София са майка ми, баща ми, една от бабите ми също е тук. Преместиха се след нахлуването на Руската федерация в Украйна. Вече се адаптирахме и се радваме, че сме тук, защото в Украйна останаха много малко от нашите роднини. Но често си мисля и за родния ми град, а дори не знам дали някога ще мога да се върна отново там, за да видя родната си къща. Много е сложно, опитваме се да се подкрепяме с роднините, които са далеч от нас. За всички ни не е лесна тази ситуация – да напуснеш дом, който семейството е градило през целия си живот и да тръгнеш към непознато, ново място."

В България всичко впечатлява Кристина Митева. Тя е очарована от българските планини и море, открива в тях силна енергия, която може да даде на човек желание за живот. Казва, че е обиколила много други места по света, но такива красиви кътчета, като в България, не е виждала никъде. Много обича да се връща в Пловдив, тъй като това е градът, където е прекарала първите три години след идването си в страната ни:

"Аз учих английска филология в Пловдивския университет, а после като магистратура записах корпоративна сигурност в УНСС. В момента обаче работя като преводач, което е свързано с моята основна работа в Международната организация по миграция към ООН. Там съм преводач за украинските бежанци. Фокусираме се основно върху раздаването на помощи за различни държави, за бежанците, които са на тяхна територия. Помагаме им за адаптацията с информация и психологическа подкрепа. Владеенето на чужд език ми дава много, особено сега виждам какви добри и образовани специалисти идват от Украйна тук, но без владеене на езика знанията са неприложими. Да, имаме преводачи в телефоните си, но свободата да общуваш я дава само изучаването на чужд език. Затова езикът за мен означава свобода, да можеш да се разбираш с хората".

И тази коледа Кристина Митева ще посрещне заедно със семейството си в София. По стара традиция, пренесена от Украйна, те правят за трапезата на Бъдни вечер милина – печиво, подобно на българската питка, в което задължително се слага паричка. Който си извади парче с паричката, ще има голям късмет през годината – казват старите българи в Украйна, но и ние тук – в България. "На Коледа винаги пеем българските песни, украсяваме сурвачки. Даже баща ми участваше в коледарски групи с други българи, ходеха от къща на къща с наричания за здраве и благополучие" – припомня си детството в гр. Мелитопол Кристина Митева – една българка, завърнала се от Украйна.

Вижте още:

• България винаги ще бъде като втори дом за украинските бежанци

• 17 учени от Украйна работят в Българската академия на науките
  
  
• Българите по света мечтаят да бъдат чути в Родината

Снимки: личен архив, Facebook / uconcertbg