Във въртележката от политически новини около приемането на България в Шенгенското пространство и условията на Австрия това да се случи, в края на декември в Българския културен институт "Дом Витгенщайн" във Виена бяха показани премиерно късометражните филми "Поли Валента от Виена” и "Aз, меланжът”. Истории за един народ, прекрачил границите на родината си, на културата си, на себе си понякога, но успял да заживее подредения и светъл живот от своите мечти. Истории, посветени, вдъхновени и изследващи съвременната българската общност в Австрия. Двата филма, дело Мартина Шопова-Янев**, са реализирани съвместно с блога "Меланж Булгарен", най-старата българска медия във федералната република, и са част от проекта им "Българите в Австрия – портрет в 21 век”. Филмите вече са качени за свободно гледане в youtube страницата на "Меланж Булгарен", а до седмици ще бъдат субтитрирани и на английски език.

"Идеята за създаването им се роди спонтанно след разговор с редактора Елица Ценова в търсене на нови и различни форми за привличане на по-млади ползватели на медията" – разказа специално за Радио България авторът на късометражните филми Мартина Шопова.

                   "Дойдох тук, за да почувствам истинска връзка с България"*

Самата Мартина от седем години живее със семейството си във Виена и вече се чувства част от родната общност там. "Тя е достатъчно голяма, че всеки да намери своето малко българско семейство тук" - казва ни тя.

"Има магия в Австрия и тя е в географската й близост. От моята къща във Виена до моя дом в София са точно 1000 км. – разстояние, което в днешно време, макар и със задръстванията по границите, можеш да минеш с кола за един ден. И това, мисля, прави така, че човек никога не си тръгва от Австрия. Винаги има нещо, за което да се върне. И понеже аз имам опит от друг живот в чужбина - живях в Бордо като студент преди двайсетина години, си давам сметка, че и годините бяха други, но и разстоянието беше друго. Помня тогава усещането за откъсване и за раздяла, което беше неописуемо по-голямо в сравнение с това, което изпитвам сега, а именно – нямам такова. И близостта на Австрия е причина никога да не искаш да я напускаш."

"В Австрия съм засега и така вече 42 години"

Според данни на статистическата служба на Австрия към 2023 г. българите в страната са 38 469. Най- много са сънародниците ни във Виена – 22 552, следвани от тези в Тирол – 2 965 и Долна Австрия – 3041. Филмът "Aз, меланжът" е визуална интерпретация на резултатите от проучване, проведено сред читателите на Меланж Булгарен през пролетта на 2023 г., с участието на близо 1000 българи. То няма претенции да бъде представително, казва ни Мартина, но уточнява, че има цялата характеристика на такова и представя образа на българина в държавата. А изненади от получения образ не липсват.

"Да, изненада ме, че е толкова женски, повечето от откликналите на анкетата бяха жени. Изненада ме с това, и тук има кореспонденция между двата филма, че българите тук са наистина поливалентни хора. Те идват да правят едно нещо и изведнъж, като започнеш да разговаряш с тях, разбираш, че те всъщност имат много развито хоби, имат втора професия, но тя не е просто за допълнителни доходи, а защото са получили възможност да се обучат и посветят на нея и това им е отворило нова врата. Повечето хора, с които се срещам и общувам, а те са от всякакви професионални прослойки, правят по много неща едновременно. И това е нещото, което излиза като червена нишка в цялата история на съвременните българи в Австрия."

"Да си българин във Виена не е лесно! Трябва много да работиш и да се доказваш, но не е невъзможно да успееш"

Така Мартина Шопова открива и своята героиня във филма "Поли Валента от Виена" – арх. Паулина Владимирова-Ципфел. Родена в Хасково българка, със забележителна кариера, която минава през някои от най -впечатляващите архитектурни обекти във Виена от началото на века, казва режисьорката. Архитект Владимирова е част от екипа, отговорен за трансформацията на Газоментъра във Виена – огромен проект от четири стари резервоара за коксов газ в австрийската столица, които в края  на XX и началото на XXI век са преустроени в квартал от сгради с жилищно и бизнес предназначение.

"Дойдох тук, за да почувствам истинска връзка с България"

"Във Виена има страхотна българска общност. Има хора, които се занимават с изкуство, с наука, с политика. Има много видими хора, които всеки в общността, а и извън нея познава. Аз обаче исках да намеря човек, които не е медийно познат, но за сметка на това, вярвам, представлява някакъв обединител за българите тук. Имах няколко души наум и Поли беше една от тях. Обединяващият елемент при нея е, че от една страна тя е тук от много отдавна и е минала през много премеждия и препятствия в своя живот и като студент, и като майка, и като жена от друга култура, и като професионалист. В цялата й история могат да се припознаят много хора, които са емигрирали преди приемането на България в ЕС. От друга страна, Поли е изключително активен гражданин. Тя е един от хората, благодарение на които се отварят много повече избирателни секции в Австрия след 2016 година. Ние сме една от държавите, в които има най-много български избирателни секции в чужбина – на последните бяха 16. И тя прави този процес възможен, като информира българите тук, че с определен брой заявления те могат да изискват отварянето на изборна секция в тяхното населено място. Поли и нейни съмишленици правят по-лесен пътя за вот на българите в чужбина, което на фона на 2 милиона българи по света не е малка електорална тежест" - разказва Мартина Шопова.

"Каквото и да постигне човек в чужбина, родината е една"

За изборите, гражданското общество и успехите си по трудния път, далеч от дома арх. Паулина Владимирова-Ципфел разказва във филма "Поли Валента от Виена". А пътят продължава. Самата Мартина загатва за Радио България, че има идеи за поне още три подобни визуални проекта. "Два от тях пак са свързани с българската общност, но вече не в български контекст" - казва тя и признава, че е случила на интересно политическо време в Австрия след пристигането си в края на 2016 година. Интересува се от вътрешната политика на страната, в която живее и която в последните месеци е важен елемент за развитието на нейната родина –България. Но докато новите проекти станат факт си пожелава повече оптимизъм през новата година и много любопитство. Защото е напълно убедена, че именно любопитството ни движи напред.

*Цитатите са на българи, участвали в проучването на блога "Меланж Булгарен" и са част от филма "Аз, меланжът" на Мартина Шопова-Янев

**Мартина Шопова-Янев е учила в Консерваторията в Бордо, Франция и е завършила Публицистика и Комуникации във Виенския университет. В България дълги години работи като журналист и водещ в национални и частни телевизии.