На Ивановден почитаме паметта на Св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк и кръстител на Иисус. 347 534 са сънародниците ни, които празнуват своя имен ден днес. "Иван е титла, а не име", казва народът ни за най-таченото име у нас, означаващо „Божия благодат“. Почти във всяко семейство се среща по някой Иван или Иванка, който на Ивановден е длъжен да почерпи. В Кюстендил пък е създаден единственият у нас клуб “Иване, Иване“. Така се нарича и една от популярните естрадни песни, изпълнена от Богдана Карадочева, възпяваща това толкова популярно мъжко име у нас.
В нашата традиция Ивановден е празник, посветен на кумството и побратимството, а в по-широк съвременен смисъл – на приятелството. В народните представи, когато Господ поделял света, на св. Йоан се паднало „да кръщава земя и вода, млади булки и малки деца“. Някога на този ден във всяка българска къща устройвали големи празненства. Кумовете ритуално къпели младоженците, които са венчали през изминалата година, пръскайки ги с вода. А младото семейство задължително посещавало дома им, носейки (според локалните традиции) пита, кравай, баница, вино, ракия. На този ден, както и на други празници, извършвали ритуала за побратимяване. А онези, които вече са встъпили в такова родство, празнували с побратимите и посестримите си. В павликенското село Караисен отбелязват Ивановден с автентичния ритуал „Иванови влачуги“, който се предава на поколенията от незапомнени времена.
Повече за обичаите и традициите, свързани с Ивановден, прочетете в публикациите на Радио България по темата:
Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..
Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...
В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..
Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство..