Ако в някоя мъглива утрин се запитате какви съновидения спохождат слънцето, долавяте ли нежен шепот в свистенето на вятъра, наистина ли в напъпилата роза се е сгушил мъничък ангел, въздъхнете с облекчение. Защото сте от онзи рядък вид, представящ си за какво разговарят дърветата, цветята, небесните тела – досущ като авторката на приказки Светлозара Кабакчиева. Затова и не се колебайте, а вземете нейната книжка "Камъни с форма на сърце", тя е и за вас, непорасналите деца.

"Не знам дали аз съм избрала приказките или те са избрали мен". Така лаконично отговаря Светлозара Кабакчиева, чиято първа книга днес, 19. януари, има международна премиера в българското посолство в Брюксел. Сигурна е обаче, че приказките са хубав начин да споделиш вълнения, емоции и чувства.

"Приказките са метафори на всекидневието ни, на случващото се, на срещите ни с хората, но разказани по много по-магичен начин – казва тя. – Избрах този жанр, защото обичам да се вглеждам в малките неща. Аз не деля приказките на послания за възрастни или за деца, защото моето усещане е, че те са подходящи за чувствителни и мъдри хора, които не се срамуват да се развълнуват от нещо, да си признаят, че то ги трогва и им доставя радост. Затова и могат да се четат във всички възрасти – особено когато човек натрупа опит."

Най-важната роля в "Камъни с форма на сърце" е поверена на шивача, който с парченца от приказки прави покривало за небето, за да спаси градчето и неговите обитатели. Той ни се разкрива още в началните страници и като свързваща нишка отвежда към останалите истории.

"Герои в моите приказки са и цветята – не само в градината, но и тези, които избират да растат сами до някоя стена – разказва авторката. – Герои са също чучулигата и совата, които с различния си ритъм на живот намират начин да общуват, писалката със златно сърце, която пише хубави приказки, малките патрончета за мастило, които все още не познават своята участ и как ще допринесат за създаването на изкуството."

Читателите ще се докоснат още до злоядото теленце, което ще преодолее лошия си навик с помощта на момиченце, до момчето, което разговаря с грозното патенце и се тревожи за него, до вятъра и хвърчилото, чиято любов не се нуждае от килер, а от просторно небе. В градината на приказките ще срещнат и камъни с формата на сърце – верни помощници в сбъдването на магиите и откриването на чудеса.

"Ние намираме чудесата, колекционираме ги, но често не си даваме сметка колко лесно можем да ги изгубим – казва Светлозара Кабакчиева. – Чудесата, приемани за даденост, за един ден или една нощ могат да се превърнат в най-обикновени камъни и това са нещата, които книгите и в частност приказките ни помагат да си припомняме. Ако човек се вглежда, докато върви по улицата, ще открие множество сърца – на плочките, в тревата, върху пръснатите камъчета, както и на морския бряг. Когато съобщих за публикуването на книжката, хората започнаха да ми изпращат снимки на подобни камъни, които са отнесли у дома. И те са ги избрали не просто за да им бъдат талисман, а като някакво средство да се свържат с природата и да вземат едно малко парченце със себе си. Самата аз в момента държа такова камъче с форма на сърце и то вече е топло от дланта ми. Това е начин да се докоснем до нещо, на което иначе не обръщаме внимание, не се замисляме, че представлява хубава терапия за осъществяване на връзката с важните неща."

Светлозара Кабакчиева, чиято професионална кариера е свързана с правото и дипломацията, работи като юрист в Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания в Брюксел. В края на м.г. се завръща в родната Стара Загора, за да представи своите приказки и да срещне приятелите си от училище.

"Беше много трогателно, защото присъстваха мои учители, които в детството ми са били съвсем млади хора – много по-млади, отколкото ние сме сега – разказва авторката. – Много хубаво е чувството, когато нещата се обърнат и вместо ти да благодариш на своите преподаватели, те идват при теб с една роза и ти казват-: "Благодарим, че нашите ученици станаха такива хора." Срещнах се и с приятели, които познават добре моите приказки, тъй като са участвали в случки или разговори за тях. Така че по някакъв начин те също са герои."

Според Светлозара Кабакчиева магията на приказките е навсякъде и всяка история може да се превърне във вълшебна. "Всичко, което е около нас, носи някакво послание, съдържа някаква мъдрост в себе си", вярва тя. И макар отдавна да знаем, че цветята и животните не говорят, това не пречи напролет да се вгледаме в клончето с напъпил цвят пред нас и да видим чудото. "Защото е още една приказка."

Текст: Диана Цанкова (по интервю на Иван Русланов от програма "Хоризонт" на БНР)