"С появяването на радиото се появи един нов вид творба – радиопиесата, слуховата пиеса, както някои я наричат.... За съвременния писател се открива една творческа област, в която той може да прояви и дар, и изобретателност, и остроумие, незатрупани от тежкия сценичен аксесоар. Писателят трябва само да намери събитието, тежестта на което лежи в психичната динамика, във въздействието на думата, на репликата – искрена и изчистена от театралност, от описателност. Действието трябва да се ражда и развива в момента, без особени възвръщания към миналото или отклонения", пише Сирак Скитник – първият уредник на Българското радио. По негово време с излъчването на пиесата "Крилата помощ" на Ангел Каралийчев и Матвей Вълев е поставено и началото на радиотеатъра у нас.
Поводът за появата ѝ е наистина интересен. През 1937 г. списание "Летец" обявява "състезание за написване на радиопиеса с въздухоплавателен сюжет". Кандидатстват 11 текста, а първата награда на Дирекцията по въздухоплаване получава "Великденска вечер" от Ангел Каралийчев и Матвей Вълев. Второто място е за "Стоманеният орел" на Петър Витанов, а третото за документалната пиеса "Над Одрин, 1913 година" от Ирина Петрова. Пиесата, получила първа награда, е излъчена на живо под заглавие "Крилата помощ" по Радио Варна на 26.12.1938 г. Включва 3 картини и 12 действащи лица.
Любимият на поколения българи актьор – Ицко Финци, който миналата година навърши 90 години, е един от първите слушатели на българския радиотеатър.
По късно, като студент и като актьор, Финци отново се връща в радиото вече като участник в радиотеатъра:
"Случи се така, че в доста пиеси всъщност съм участвал – както детски, така и за възрастни. Помня атмосферата и режима на работа. Случваше се и предварително да отивам да взема пиесата, за да я чета вкъщи, но много често отивах в Радиото, там си получавах и си го изрепетирвах в коридора, както правехме всички, които участвахме често" – споделя актьорът.
Днес Златният фонд и Фонотеката на Българско национално радио съхраняват 4000 радиопиеси и драматизации, чиято дигитализация тече постепенно.
"Аз се радвам, че този процес върви внимателно и постепенно, защото това са наистина заглавия, които изискват. Някои от тях са аналогови записи, които са направени в по-късните години. Там смесването, дори и в тези аналогови условия, когато на 4-5 магнетофона 4 или 5 човека пускат и 4 или 5 ленти, за да се осъществи миксът на тези записи, общо взето стига нивото на качество, което ние в момента търсим и постигаме дигитално" – отбелязва Даниела Манолова. – Други записи обаче са правени още по- рано и при тях може един от гласовете на актьорите да е потънал в много силна музика, а ни се ще в момента, когато правим дигитализацията, да подобрим леко, доколкото е възможно, върху готов запис, всички тези малки подробности в едно цяло аудио това, което накрая наричаме радиотеатър."
Дигитализацията на вече записани радиопиеси е възможност БНР да привлече интереса и на младите хора към аудио съдържание, на което то е единствен продуцент у нас. Според Даниела, подобна идея има от поне 10 години:
"Имахме и един много сериозно обмислен проект за отделна платформа за радиотеатър, в която и документални, и игрални продукции и четене да могат да бъдат качени. Тук обаче стои един голям въпрос, който е свързан с уреждане на правата на тези спектакли, който трябва да върви паралелно с качването на всяко заглавие. Много са съпътстващите неща, освен уеб дизайна, самото качване и сваляне, регистриране на слушанията и така нататък. Това е сложна картинка, но такъв проект има, и според мен е въпрос на генерална стратегия да има подкрепата на БНР като мениджмънт, за да получи своята реализация" – убедена е тя и припомня, че подобно нещо се случи с предаванията за деца, които от години насам имат свой отделен адрес в интернет сайта на радиото.
Снимки: Pixabay, Facebook /Справочна редакция БНР, БГНЕС, БулфотоДатата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..