На осмия ден преди Великден празнуваме Лазаровден. Това е първият от трите големи християнски празника свързан с чудото на Възкресението, следван от Цветница и от Великден. Празникът се отбелязва всяка година на различна дата, но винаги в събота преди Страстната седмица. Лазаровден носи името на Лазар,над когото Христос извършил чудото на възкресението и ясно проявил Себе Си като Господар на живота и смъртта. Най-характерният български обичай на този ден е лазаруването.
От ранни доби младите жени или т.нар. лазарки, облечени в пъстри народни носии, берат цветя, за да сплетат венци за следващия ден – Цветница. Девойките обикалят селото от къща на къща, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет стопаните, които пък ги даряват с дребни подаръци. Нашите предци са смятали, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи, затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува. На този ден било прието момците да искат ръката на своето либе.
И до ден днешен Лазаровден носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете.
Още за най-цветният и слънчев български празник вижте в публикациите от колекцията на Радио България:
Снимки:
Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..
Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...
В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..
Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство..