На осмия ден преди Великден празнуваме Лазаровден. Това е първият от трите големи християнски празника свързан с чудото на Възкресението, следван от Цветница и от Великден. Празникът се отбелязва всяка година на различна дата, но винаги в събота преди Страстната седмица. Лазаровден носи името на Лазар,над когото Христос извършил чудото на възкресението и ясно проявил Себе Си като Господар на живота и смъртта. Най-характерният български обичай на този ден е лазаруването.
От ранни доби младите жени или т.нар. лазарки, облечени в пъстри народни носии, берат цветя, за да сплетат венци за следващия ден – Цветница. Девойките обикалят селото от къща на къща, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет стопаните, които пък ги даряват с дребни подаръци. Нашите предци са смятали, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи, затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува. На този ден било прието момците да искат ръката на своето либе.
И до ден днешен Лазаровден носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете.
Още за най-цветният и слънчев български празник вижте в публикациите от колекцията на Радио България:
Снимки:
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..